Интерактивни технологии

Всеки се е сблъсквал с проблема да е пасивен участник. Било то в училище, университет или на работното място, всеки човек иска да изкаже мнение, да предложи идея и тя да бъде най-малкото обсъдена.  Нека навлезем в 21ви век и да погледнем какви възможности всъщност съществуват.
 Представете си,  че отивате на поредното упражнение в университета,  което по регламент естествено е задължително, влизате в стаята и светът се променя. Вместо черната дъска и тебешира, асистентът вади изважда малък notebook .Свързва го към проектор, изправя се и с няколко ловки движения изважда необходимото му за часа на бялата дъска. Вместо хвърчащи листчета пред вас стоят работни таблети , на които е изписана темата на днешното ви упражнение и указанията към тях.  Всичко това е само началото...началото на новата ера на обучение и работа, това са интерактивните технологии.
Интерактивните технологии   ( от англ. interaction - взаимодействие)  и тяхния начин на работа  ни позволяват да станем преки участници в работната дейност. Така например, в процеса на обучение на един студент, той се затруднява при извършването на упражнението си, ще получи подробни указания от асистента. Това би могло да се реализира с т.н status bar софтуер,  който  ще следи за изпълнението на задачите и ще алармира, че има проблем.
Тези технологии позволяват решението и на друг проблем - базата данни в предприятията.  За студентите е много  напрегнато да чакат проверката на поредното контролно, което може и да не стане в рамките на седмици. За целта,  контролът може да се извършва по електронен път  чрез тестове в реално време, които ще позволяват веднага да се разбере оценката.
Друг от проблемите в днешното образование е информационната база (учебниците, ръководствата и прочие). Чрез изграждане на локален сървър в институцията  и качването на материалите в електронен вариант се спестява лутането по книжарници и борси.  Достъпът ще бъде осигуряван директно за всеки от учениците/студентите още при записването им. 
По този начин, се решават и част от "зелените"проблеми. Няма да е необходима хартия за печат и писане,  мастилото ще отпадне като фактор и ще заживеем в един по-чист свят.

Технологията съществува. Все повече и повече навлизаме в ерата на научната фантастика, а проблема не идва от там. Интеграцията на интерактивното обучение чрез технологии е предизвикателството, пред което сме изправени.  Страхът от техниката кара преподаватели и началници да останат на старите методи, като реално така потискат възможността за развитие. Всеки по възрастен професор би останал на сигурно в аудиторията с 30 човека и да прави  диктовка на лекциите, които без проблем могат да бъдат разработени в електронен вариант и да бъдат публикувани в интернет пространството.  Но изборът е техен, не наш за съжаление.
 Логичният въпрос тук е "Как ще подходим за напред?" . Дали да останем в 20ти век и бавно да загубваме интерес към подобна форма на обучение, или да отворим широко очите си и да видим, че все пак 21ви век е тук, че възможностите съществуват, но трябва да преодолеем страхът и да ги осъществим. Тук, изборът е ваш.

Процес на изграждане на C4ISR системи на народна освободителна армия

През последните две десетилетия, с бързото развитие на икономиката, в Народноосвободителната армия на Китай(НОАК) се инвестира повече. Освен това, с постиженията на революцията във военното дело и стратегическата промяна на баланса на силите в света след края на Студената война, НОАК все повече се съсредоточава върху способността за постигане на информационно превъзходство пред противниците си във високотехнологично бойно поле и се превръща в една информатизационна сила.

Визия
Първоначалната усилия за информатизация на НОАК започна в началото на 90-те години на миналия век. Това е следствие на революцията във военното дело и успеха на САЩ в кампанията Пустинна буря. Китайските военни теоретици заключиха, че военната мощ на САЩ е резултат от прилагането на постиженията на революцията във военното дело. Посредством изучаване на неотдавнашните конфликти, те също наблягаха, че информационни технологии ще играят централна роля в бъдеща война.

Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия

Решението за изграждане на една сила с възможността за извършване на мрежово-ориентираниоперации стартира в началото на 90-те години. Тогава лидерите на НОАК определиха, че НОАК трябва да има общ проект за изграждане на C4ISRсистеми за себе си. Тази рецензия е направена почти по същото време, в което САЩ направи подобна рецензия, като разликата е, че САЩ подчертаха съвместимостта и интегрирането между наземните и въздушните системи, докато НОАК-само наземните.

Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия

До 2000 г., НОАК публикува едно „очертание” за изграждане на системи с възможност за командване, контрол, разузнаване, ранно предупреждение, наблюдаване, комуникация и радиоелектронна борба, с използването на компютри като ядро (автоматизирани системи за командване). Те описваха тези системи като важна мярка за оценка на ефективността на една въоръжена сила. Те също подчертаха, че съдържанието на автоматизираните системи за командване не е постоянно, а продължава да се развива, обогатява и разширява заедно с непрекъснатото развитие на военните технологии. Лидерите на НОАК са на мнение, че изграждането на автоматизираните системи за командване е тежка задача, но системите ще имат огромно въздействие върху фундаменталната промяна в способността за автоматизиране при командване и управление на китайските въоръжени сили.
Очертанието подчертава "четири предложения, които трябва стриктно да спазват"в процеса на изграждането и разработването на автоматизираните системи за командване:
1. Интеграция:Описана като неизбежна тенденция за развитие системите и е необходима мярка за повишаване на тяхната ефективност.
2. Да се използва както вмирно време, така и във военно време:Автоматизираните системи за командване трябва да са в състояние да се справят ефективно при национално бедствие или криза от невоененхарактер, като и могат бързо да преминават към боен режим, за да се използват за нападение или защита.
3. Централизиране:Това означава, че автоматизираните системи за командване трябва да бъдат изградени в общия план, тяхното изграждане трябва да отговори на предварителните изисквания и стандарти.
4. Иновационност:Системите трябва да имат способността на интегриране, обновления, реконфигуриране за да се подобря тяхната производителност. Освен това, PLA отдава голямо значение на скоково и прибивно развитие в определени важни области при разработване на интегрирани технологии.

Напредък
С такава визия, НОАК е имала известен напредък в развитието на своите C4ISR системи. Един от най-важните резултати, които постигат, е успешно разработване на система за връзка за данни, наричана Мрежа за разпространение на тактически данни за въоръжени сили -TIS . Тази мрежа се описва подобна на системата JTIDSна САЩ. TIS може да работи в обхвата на пряката видимост до 500 морски мили в диапазона от 960 до 1215 MHz. Както JTIDS, TIS използва методите на скокообразно изменение на честотата и директно разширяване на спектъра,за да се избегнат смущения. Въпреки това, TIS е ограничена от липсата на възможността да работи зад хоризонт и изисква механизъм на препредаване на данни при голямо разстояние.
Поради липсата на боен опит, изследванията на НОАК за C4ISR системите се фокусират главно върху анализа на изпълнението на дейностите на въоръжените сили на САЩ в последните конфликти. Например, като се учат от успеха на САЩ при провеждането на операции на далечно радиолокационно откриване и управление (AEW&C) чрез използване на специализираните полетни C4ISR системи, НОАК е установила че, AEWC&C ще бъде като център при провеждане на войната срещу намеса от военноморски и военновъздушни сили. KJ-2000 на китайските военновъздушни сили се смята като ново поколение за AEW&C напред от E-3 AWACS и E-2 Hawkeye на САЩ. Китай се гордее с KJ-2000, който е оборудван с радар с фазирана решетка, има способност да проследява едновременно 60-100 летателни цели на разстояние до 470 километра.

KJ-2000 (снимака: Уикипедия)

НОАК също се интересува за интегрирането на безпилотни самолети в своите C4ISR системи. На 21 ноември 2013г първият китайски безпилотен самолет стелт, наречен от медиите „Остър меч“, успешно излетя. Безпилотният самолет направи пробен полет за около 20 минути над град Ченгду, провинция Съчуан в Централен Китай. Последните сведения от официалните източници показват, че безпилотните самолети ще играят важна роля в архитектурата на китайските C4ISR системи.
Китай също е постигнала голям напредък в космическата си програма и се смята за една от водещите сили в космическите технологии. Висшите ръководители на НОАК и на Китайската комунистическа партия са определили космическите технологии за национален приоритет и те са отпуснали значителни разходи и ресурси за изследване, както и за развитието на поддържаща инфраструктура. Системата за позициониране "made in Сhina"Бейдоу II обещава да стане алтернативна система за GPS за предоставяне позициониращи и навигационни услуги за китайските C4ISR системи в близко бъдеще.

Ограничения
Въпреки многото успехи при развитието на своите C4ISR системи, НОАК признава, че нейните технологии все още не осигуряват пълна подкрепа за съвместни бойни операции. Една от основните пречки за развитието на C4ISR системите и интегрираните технологии в НОАК е липсата на разбиране на точната същност на информационната война. Съмнения или неразбирателство за провеждането на информационната война и необходимите мерки за борба с нея, все още съществуват. Основната причина затова е липсата на боен опит през последните години и трудността на служителите за дефиниране на основните концепции и изискванията на НОАК за съвременната война. Проблемите за несъвместимостта при споделяне на информационни и комуникационни ресурси продължават да възникват. Тази несъвместимост причинява намалена ефективност на системата.

Литература:
1. Kevin Pollpeter., „Тowards an integrative C4ISR system: Informationization and joint operations in the people’s liberation  army”, p.193-235, ISBN 1-58487-448-1
2. Xu., Wang., Yao., „Windows NT-based Research On Soft Real-time Multitask Gateway of TIS, p. 16.

3. Shane B., China’s Emerging C4ISR Revolution,Thediplomat, 2013

4. Xu., An., Introduction to Military Informationization, p. 64.

5. China’s National Defense in 2008, Beijing: Information Office of the State Council of the People’s Republic of China, January 2009, available from Ndu.edu/whitepapers/China_English2008.pdf.

6. http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-china-25033155

7. http://thediplomat.com/2013/08/chinas-emerging-c4isr-revolution/

1. Как всъщност стартира Youtube

Слабо известен факт е, че Youtube е стартирал като сайт за видео он-лайн запознанства, наречен "Tune In Hook Up". В настоящата си форма той съществува от 2005 година. Първото качено в Youtube видео, наречено Me at the zoo,  е снимано от Явор Лапитски в зоологическата градина на Сан Диего и показва Джауед Карим, един от основателите на сайта, пред клетката на слоновете. От своето качване на 23 април 2005 до сега видеото има над 13 млн. гледания. А първият коментар в сайта гласи: „Интересно...” /"Interesting..."/.

2. Най-споделяните и несподеляните линкове в социалните мрежи

На база лингвистичен анализ на 12 000 статии от новинарски сайтове и блогове, аналитикът Дан Зарела, констатирал, че публикациите със сексуално съдържание са близо 90% по-споделяни от всички останали. В класацията на най-споделяните линкове се нареждат още статиите с позитивно съдържание, обучителните такива и визуалните послания /снимки и видео/. Сред най-несподеляните статии са тези с негативно съдържание, статистическа информация и постове, свързани с отдих.

3. Истинското лице на играчите на игри в социалните мрежи

Близо 50% от всички хора, които имат профил в социалните мрежи, играят он-лайн игри в самите мрежи. Последното проведено изследване през 2013 година, показва, че 79% от хората, които играят игри в социалните мрежи имат завършена минимум бакалавърска степен, а 44% от тях получават повече от $50,000 на година. Повече от половината от тях са над 40 години, а близо 30% са женени с деца.

4. Лайк срещу отстъпка

Близо 70% от хората, които имат профил в социалните мрежи, са склонни да харесат Фейсбук страница без значение нейното съдържание, за да получат талон за намаление, предлагащ 25% отстъпка от продукт.

 5. “Учащ” е най-популярната професия сред потребителите на Google+.

20% от всички потребители на Google+ определят себе си като „Учащ”. Следващата по полурност работна позиция е „Софтуерен инженер”, избрана от 3% от потребителите. И през 2013 година мрежата Google+ си остава доминирана от потребителите от мъжки пол -  63% от всички регистрирани, а Обединеното кралство - единствената европейска страна в топ 5 на най-активните потребители в този социален сайт.

 

Източници:
http://usatoday30.usatoday.com/money/media/2006-10-11-youtube-karim_x.htm
http://www.go-gulf.com
http://www.searchenginejournal.com
http://www.supermonitoring.com/blog/2012/02/14/google-facts-and-figures-...
http://www.jeffbullas.com/2013/09/20/12-awesome-social-media-facts-and-s...

Безсмъртието като проклятие

http://georgihadjiyski.blog.bg/technology/2012/04/14/bezsmyrtieto-kato-prokliatie.939985

Проклятието на Ахасфер

...Според едно старинно предание, когато водели спасителя Христос за да го предадат на мъчителната смърт, а той носел оръдието на своето мъчение – дървения кръст по пътя към Голгота, изнемощял се облегнал на стената на една къща за да отдъхне малко. Стопанинът на дома на име Ахасфер не му разрешил.
      - Върви, върви! - разкрещял се Ахасфер под одобрителните възгласи и на фарисейте. - Няма да почиваш!
       - Добре, - промълвил с изсъхналите си устни Христос. – Но и ти също цял живот все ще вървиш. И ще скиташ по света вечно и няма да има за теб нито покой нито смърт докато се върна отново...

Това предание го няма в нито едно от четирите Евангелия. Появява се и се разпространява в Европа някъде около времето на кръстоносните походи през XII-XIII век и макар широко интерпретирано като сюжет за „вечния скитник евреин” в западната култура, може би не би заслужавало ново осмисляне, ако не се докосваше до архетипно заложения във всеки от нас стремеж към безсмъртие в собствената ни плът. Но пък ако човекът си беше самодостатъчен в своето тяло, нямаше да има смисъл от най-присъщите ни същности – любов, милосърдие, мисъл, спасение, деца, споделяне, надежда, стремеж, търсене... и каквото се сетите още. 

В търсене на живата вода

Водата е динамичното начало в човешката плът. За това не е трудно да се появи и мисълта, че във водата е и тайната на живота.

...Някъде през III век пр. Хр. китайският император Цин Шихуанди бил до такава степен обсебен от идеята да намери даващата безсмъртие жива вода, че не само събрал в двореца учени отвсякъде, чиято задача била да я търсят, но и организирал истински експедиции до някакви тайнствени острови, където се твърдяло, че я има в изобилие. Тези опити се оказали неуспешни, но пък мисълта за личното безсмъртие до такава степен го била сковала и чрез неговата власт – и поданиците му, че дълго време след като умрял, те се отнасяли с подобаващ респект към сложеното на трона негово мъртво тяло...

След откриването на Америка, в началото на XVI век сл. Хр., в търсене на даваща вечна младост жива вода, за чиято чудодейна същност разбира от стари местни индианци, испанецът Хуан Понсе де Леон организира експедиция с благословията на папата, по време на която биват открити редица приказно красиви острови в Северния Атлантик, но пък на нито един от тях няма и следи от нея...

Днес – опитите за откриване на първопричината продължават – много по-скъпо струващи и с участието на много повече хора. Но пък – дори и да бъде открито търсеното загадъчно нещо което е в основата на всичко, нима науката на западните общества ще съумее да построи с него свят, по-съвършен от съществуващия? 

По пътя към елексира на безсмъртието

Безспорно от медицинска гледна точка животът е болест, която продължава до смъртта и се лекува с енергия, вода, въздух и... медикаменти.

Било някъде към III хилядолетие пр. Хр. Силно изплашеният от съприкосновението със смъртта цар Гилгамеш на намиращия се в Месопотамия град Урук се впуска в търсене на вълшебната трева на безсмъртието. След дълги лутания успява да я намери на дъното на океана, но я губи – за миг оставя бленуваната билка и една змия я поглъща.

От тогава чак до наши дни, макар че за древните гърци било пределно ясно, че елексирът, който правел техните езически богове безсмъртни бил амброзия; а пък според индусите техните езически божества били вечни, защото ползвали амрита; а  боговете на персите имали своята хаома, са правени какви ли не опити да се разкрие загадката на лекарството, предлагащо вечен живот на плътта.

В края на XIII век след Христа, иначе твърде религиозният папа Бонифаций VIII, ползвал смляна смес от следните вещества в името на вечния живот: злато, перли, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце от елен, корен от алое, мускус и кехлибар.

Други познати рецепти, съхранени в старинни ръкописи от изтока и запада включвали например: „Вземане на жаба, живяла 10000 г. и на прилеп, живял 1000 г. Те да бъдат изсушени на сянка и след това – стрити на прах и поглъщани.”

Според персийските алхимици за да бъде получен елексирът на безсмъртието трябвало: „Да бъде взет рижав и луничав човек. Той да бъде хранен само с плодове 30 години. После да бъде спуснат в каменен съд с мед и други подправки. Съдът да се затвори херметически с обръчи. След 120 години тялото се превръща в мумия. След това – съдържанието на всичко в съда може да се приема като лекарство за продължение на живота.”

През XV век някакъв си млад френски учен в търсене на елексира на безсмъртието сварил 2000 яйца, отделил белтъка от жълтъка, смесил ги с вода и многократно ги преварявал, надявайки се по този начин да го открие.

Има и такива парадокси: През VIII век сл. Хр. китайският император Сюанцзун много по-рано напуснал телесната си обител, защото имал неблагоразумието да ползва изготвения от неговите лекари елексир за вечен живот.

Летописите са съхранили и спомени за имена на хора, твърдящи, че са живели ако не вечно, то поне много, много, много... дълго. Такива са: Жителят на Москва Андрей Борисович, който споделял, че е живял вечно; индиецът Тапасвиджи, за когото се казва, че е живял близо двеста години; китаецът Ли Цанюн – живял около триста години; и дори французите Александър Калисто и граф Сен – Жермен...

Безспорно проблемът дали някой от многото търсачи на елексира на безсмъртието е успял да го намери, има редица последващи измерения. И ако някой случайно е успял да го открие – не би било за учудване решение да го ползва само за себе си – в противен случай на фона на неизменните човешки същности и без това пренаселената ни планета вече щеше да се препълни с хора. Би могъл разбира се, вкусвайки от насладата на безсмъртието и така осъзнавайки и красотата на битието в чисто човешкото му съвършенство, а и помъдрявайки толкова, колкото е възможно за човешкото същество, просто да се откаже от вечния живот в своето тяло, нещо което изглежда толкова странно за всички настоящи консуматори на лекарства, предлагащи ако не живот вечен, то поне здраве и младост...  

Надхитрянето на времето

Много хора на науката са споделяли мнението, че смъртта на тялото не е генетически заложена. През XVIII век френският философ – хуманист Кондорсе изказал становище, че човешкият живот ще се удължава от век във век, докато накрая хората станат безсмъртни. В края на XIX век големият немски зоолог Август Вайсман достигнал да извода, че щом практически безсмъртието е възможно за примитивните едноклетъчни, то тогава то не може да бъде прието за генетически заложено в човешката природа и следователно е възможно и за човека. Американският носител на нобелова награда – физикът Р. Фейнман изразил становището, че за разлика от невъзможната за реализиране идеята за вечен двигател като противоречаща на физичните закони, за осъществяването на индивидуалното безсмъртие не съществуват никакви противоречия във вид на физични закони. Друг един американец – ученият и писател А. Кларк бил на мнение, че някъде към 2090 г. безсмъртието на човека ще се превърне в даденост...

В крайна сметка подобряването на условията за живот, храненето, медицинското обслужване..., удължиха многократно средната продължителност на човешкия живот, но пък се появиха и редица нови парадокси...

Ø      Хормоналните и пластични интервенции

Широко практикувани понастоящем, те са насочени към макар и твърде абсурден стремеж за спиране на времето и създаване на илюзорна представа за вечна младост.

Ø      Клонирания

Абсурдният стремеж към възпроизводство на генетическо копие на себе си също има не малко научни радетели – при все, че е ясно, че дори и съвършеното копие на възпроизведения човек няма да има нито неговото мислене, нито неговото самосъзнание, нито неговия начин на живот, нито пък то ще бъде той или тя.

Ø      Замразяване на тялото

Факт е, че понастоящем има немалък брой дълбоко замразени човешки тела в разни лаборатории, които са в процес на изчакване на бленуваното време, когато безсмъртието на тялото би трябвало да се превърне в реалност...

*****

Пределно ясно е, че човешкото същество във вида, в който съществува, е сякаш непроменено във времето - при всички опити на радетелите на еволюционната хипотеза да докажат нещо различно. И едва ли е необходимо да се впускаме в примамливи пътешествия в глъбините на хилядолетията, или към загадъчни далечни простори, или пък да се взираме със сложни апарати в плътта – била тя във вид и на мозък, за да осъзнаем, че нашите усещания, възприятия, мисли, представи, надежди, мечти... и дори - поведение, макар и изричани с различни думи и проявявани може би по по-странен начин, са твърде сходни, защото са еднакво подвластни на изконно заложения в нас стремеж към вечността. Затова и от едно подобно обединително гледище не е за учудване нито сходството на търсенията на изконното начало били те правени от алхимици или пък – от научни работници; нито въжделенията на легендарни знахари и съвременни медици да открият елексира на безсмъртието; нито – щенията на антични герои и днешни технолози да надхитрят неумолимия ход на изтичащото (човешко) време. Неща, които са не само напълно безсмислени, но и в това си естество – излишни, защото се знае, че плътта е немощна, а Духът – вечен и затова не само към сковаващото разума тяло и заобикалящата го материя трябва да бъдат насочвани мисловните усилия, но и към позабравената от нас освобождаваща съзнанието истински безсмъртна душа.

ОРГАНИЗАЦИЯТА, СИСТЕМАТА И КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ОЗНАЧЕНИЕТО 98/2
МЕТОДОЛОГИЯТА НА УИЛИЯМ ЕДУАРДС ДЕМИНГ И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЯПОНСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ СУПЕРТИГЪР
Николай К. Витанов
Институт по Механика на БАН

Статия от сп. "Българска Наука"бр 63

ЧАСТ 1:
ДЕМИНГ И ЯПОНЦИТЕ

Приключенията на двама българи в Хелзинки или как дойде идеята да пиша за Деминг
Странно е понякога развитието на нещата в живота. И тъй, в края на поредната конференция, седим си в ресторант „Лапти” в центъра на Хелзинки, похапваме си филе от лос и се дивим на невероятния му вкус.  Санто ни гледа и се подсмихва, а до мене Серж от Екол Политехник поръчва бутилки след бутилка Chateuneuf-du Pape и не ни дава да пием от виното преди да са минали 20 минути от отварянето на бутилката.  Срещу мене седи една огромна дървена поставка, на която има дроб от северен елен, карпачо пак от елен, сушено филе пак от елен, два вида хайвер от сьомга, пушено филенце от сьомга, нарязано на дребно, печени шпроти с големина, за която не подозирах, че може да съществува, 3 вида лапландско сирене – с боровинки, без боровинки и не знам с какво си още, разбира се всичко заливано със сос от боровинки. Започнах да си мисля, че цялата тая работа е някакъв сън, някаква сцена от „Тримата мускетари” описваща поредния мускетарски запой. А може би пък  аз съм самият Гаргантюа, а яденето тече към устата ми – фиг.1.

Фигура 1. Гаргантюа. Деминг казва, че за да искаш от някого да работи усилено за твоя полза, трябва да му създадеш подходящи условия и климат за работа. Това правят западняците. У нас откровени некадърници вият срещу учените. Резултатите са налице. И докато се вие срещу учените, пак ще са същите. Запишете си го някаде.

„Не може да бъде това” – рекох си, загледах се  по дървените стени на ресторанта, представящ лапландска къща и си потърках очите. Търках, търках и като спрях да търкам, се огледах. Нищо не беще се променило.  Санто продължаваше да ми обяснява, че днес трябва дя ям филе от лос, защото филето от северен елен го опитахме вчера. Срещу мен Олег (другият българин)  продължаваше полека да се занимава с гореспоменатите вкусотии (а, да, забравих да спомена и пастета от сьомга, тоест пушена сьомга, направена на пастет чрез пасатор и нищо друго към нея), Серж ми наля четвърт бутилка от виното в огромната чаша (и като си помислих колко струва бутилката от това 7-годишна френско вино, ми стана лошо).  И изведнъж (както винаги) насред цялата идилия се появи един вътрешен глас  и ми нашепна – „Да, ама утре ще се прибереш в София и насреща ти ще застане поредния хвалипръцко, дето и на погребението на баща си няма да отиде, но се е докопал да висок пост и ще ти каже, че си феодален старец, нищо не разбираш и никой не те уважава”. Инстинктивно пресуших чашата. В момента, в който я оставих на масата, Серж пак я напълни и поръча следващата бутилка, която както вече казах, трябвяше да стои 20 минути отворена.  „Е, това вече е прекалено” – ядосах се на себе си и мислите ми отлетяха незнайно защо към Япония (вероятно заради рибно-октоподно-калмарените пиршества, но за това ще ви разкажа друг път).  И се сетих затова откъде са тръгнали японците след Втората световна война – фиг. 2 и фиг. 3

Фигура 2. Атомният дар  за Нагасаки

Фигура 3. „Блестящият старт“ на Япония след войната. Първа картинка – инфраструктурата е в абсолютен ред, нали така? Втора картинка – и никакви проблеми с морала на населението няма.

И като е отпочнало едно производство висококачествино след войната – майко мила! – фиг. 4.  Да но под фигурката на това просто устройство (произведено от Сони. Да, да, това е продукцията на Сони след Вторатасветовна война) седи въпросът – защо те така, а ние иначе. И тук оставих вилицата, огледах се във веселите лица на колегите и реших, че ще ви разкажа защо. Историята е много интересна и е свързана с един американец – Деминг.

Фигура 4. Откъде е започнала Япония след войната – „чушкопекът” на Сони (всъщност е устройство за варене на ориз).  Но защо японците станаха икономическа суперсила, а ние не мръдваме от състоянието на  приказване на псувни за БАН и за банския чушкопек, и то приказвани от юнаци, чиито акъл не стига и един чушкопек да измислят?

Деминг – суперзвезда в Япония, пренебрегван в САЩ, докато...

Фигура 5. „Японците след войната имаха само две неща – хора и правилна теория. И успяха... “. А правилната теория беше тази на Деминг.

Уильям Едуардс Деминг – фиг. 5,  е роден на 14 октомври 1900 г. в Сиу-сити, щата Айова. През 1921 той получава бакалавърска степен по инженерни науки в универисета на Уайоминг и след допълнителни курсове по математика започва обучение за магистърска степен  по математика и физика в университета на Колорадо.  От 1925 г. Деминг започва докторантура по математика и физика в Йейлския университет. Докторската степен получава през 1928 г. и започва работа в селскостопанския отдел на държавната администрация на САЩ. Това продължава до 1939 г. Интересното е, че през 1936 г. Деминг специализира статистика в Лондон при „бащата на статистиката“ сър Робърт Фишер. Но най-силно влияние върху Деминг оказва Уолтър Шухарт – фиг. 6, който въвежда идеята за управляемата и неуправляемата изменчивост и за статистическия контрол на качеството на прадукцията.

Фигура 6. Уолтър Шухарт – учителят на Деминг. Всъщност генерал Макартър повикал него в Япония. Но Шухарт бил болен и изпратил Деминг. Останалото може да се опише с няколко думи – надигането на японския икономически супертигър. И както казват, е история.

Шухарт смята, че на изхода на всеки индустриален процес има два вида изменения – управляеми (обусловени от самия процес в резултат на неговото проектиране и реализация) и неуправляеми (в следствие на източници извън процеса, които възпрепятстват осъществяването на процеса по начин, по който процесът би се осъществил ако този вид изменения не съществуват). Деминг разширява идеите на Шухарт по посока и на други видове процеси, като процеси във финансовата сфера, в администрацията, в обслужването или в управленската дейност и прогнозирането. От 1939 г. Деминг работи в Националното статистическо бюро на САЩ и прилага концепциите си на практика, което води до значително намаляване на бумащината в бюрото.

Деминг към японския бизнес-елит: Ако възприемете моите идеи ще завладеете световния пазар за няколко години

От 1942 г. Деминг води  курсове за повишаване на качеството за мениджъри на предприятия, свързани с военната продукция. Инженерите с удоволствия посещавали курсовете, но не и мениджърите, тъй като по време на войната и след нея продукцията на съответните заводи лесно намирала пазар. Затова усилията на Деминг не довели до желания резултат в САЩ, но... довели до желания резултат в Япония, където Деминг е извикан от ген. Дъглас Макартър – фиг. 7,  да консултира японското статистическо бюро.

Фигура 7. Страховитият генерал Дъглас Макартър – командир на окупационните войски в Япония след Втората световна война довежда Деминг в Япония. Ако е знаел какво ще последва, вероятно не би го направил. На снимката отляво на дясно: генерал Макартър, президентът Рузвелт, адмирал Честър Нимиц. Хонолулу 1944 г.

Идеите на Деминг били посрещнати радушно от японските мениджъри и през 1950 г. той провел серия семинари по статистическо управление на качеството като обучил стотици ръководители на японски компании. През 1951 г. Деминг вече е спечелил за своите идеи японският бизнес елит. „Аз не почуках на нито едно врата и не ми се налагаше да се моля на никого“ – с удоволствие си спомня Деминг за отношението на японските индустриалци към него.Учредена е и награда на неговото име – фиг. 8, с която се зачита приносът му за развитието на японската индустрия и за усъвършенстването на контрола на качеството в Япония. 

Фигура 8. Медалът, връчван в Япония към наградата на Деминг. Когато някой ми пищи, че е в топ 100 на нещо, аз винаги питам: а дали образът ти е на медал от злато, а името ти приживе е дадено на една от най-престижните награди в Япония?

Деминг вярва, че неговата методология ще доведе до завладяването на световния пазар от японския бизнес. Японците като практични хора, отначало не са толкова оптимистични. Но те чувствали, че идеите на този чужденец са ценни, а и нямали какво да губят – японската индустрия била срината във войната. И решили да опитат.  Какъв бил резултатът ли – ами ето цитат от един американски министър на икономиката – „Обливам се в пот като чуя думата МИТI (името на японското министерство на икономиката и международната търговията)“. Както казва Деминг: „Те промениха световната икономика“.

Ренесансът на Деминг в САЩ

В САЩ до средата на 70-те години на XX век Деминг е неизвестен в управленските среди на американските фирми.  По-известен е в средите на американските статистици, но не и заради работите му в областта на статистическото управление на икономически организации. Ренесансът на Деминг в САЩ започва, когато президентът на Nashua Corporation Уилиям Конуей в чийто състав влизала японската фирма Ricoh научава за японските мениджърски практики и че най-уважаваната бизнес-награда в Япония се нарича Deming prize. Японците уважавали страшно много Деминг,  церемонията по връчването на наградата се предавала в най-гледаното време по най-големите телевизионни канали, а спечелилата фирма веднага излагала пред парадния си вход огромно бронзово копие на наградата. „Какво става тук и кой е този Деминг?!“ – питал се Конуей. Докато разбрал, че икономическите успехи на японците се дължат на статистическия контрол на качеството на продукцията, който бил въведен след Втората световна война от американеца Уилиям Деминг. За което Деминг станал първият американец, награден от японския император с ордена на Благодатното съкровище, удостояването с който в Япония се считало за изключително признание.  И като се прибрал в САЩ, Конуей  веднага наредил да се провери дали такъв човек съществува и ако съществува, дали е още жив. След което практиката на фирмения мениджмънт в САЩ започнала да се променя.  Дотолкова, че Деминг получил огромно количество, награди, ордеи и медали, дори и от ръцете на Роналд Рейгън.

ЧАСТ 2.
ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМИНГ. СМЪРТОНОСНИ БОЛЕСТИ И ЧЕСТИ ГРЕШКИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА

14-те приниципа на Деминг

Фигура 9. Два варианта на 14-те принципа на Деминг.
Деминг налага концепцията „мениджмънт на основата на плодотворното сътрудничество  или – всички печелят“ вместо силно разпространената в САЩ концерция „Мениджмънт на основата на конфликта – или някой ще спечели пък друг ще загуби“. Деминг казва (добре да си отворят ушите неолибералите!) че и най-добрите индивидуални усилия по принцип са напразно вложен труд, ако целият колектив не тегли в същата посока. Енергията, която се губи за конкуренция, може да се използва много по-ефективно при наличие на сътрудничество.  Качеството на социалната среда, пише Деминг, трябва да е високо  иначе лошокачествената среда става непроницаема бариера за всякакъв вид подобрения.
Одновата на мениджърската философия на Деминг са 14-те принципа, които започвам да формулера и коментирам един по един.

Принцип №1: Постоянство на целта
Поставете пред себе си цел и я следвайте твърдо като постоянно усъвършенствате продуктите и услугите, които предлагате и разпределете ресусите си така, че да обезпечите дълговременни стабилни цени, висока конкурентноспособност и обезпечаване на работа за работниците. Гоненето на печалбата не бива де самоцел!

Фигура 10. Пример за постоянство.

Трябва да има непрекъснато движение за усъвършенстване на всички дейности и операции в организацията (а не на парче да се решава този или онзи наболял проблем). Не се отказвайте след няколко седмици. Придържаността на ръководството към постоянните подобрения и най-важният фактор за поддържане на ентусиазма на подчинените. Тогава постоянството ще се разпространява отгоре надолу в действията и намеренията на персонала. Правилният тип действия се разпознава по постоянството в намеренията и целите – фиг. 10.

Принцип №2: Възприемете нова философия: че трябва да се стремите към фундаменталното изменение, свързано с постоянно намаляване на задръжките, грешките и дефектите в работата.
Фундаменталните изменения няма да станат за един ден – фиг. 11. Те ще станат чрез постоянно и непрекъснато движение в правилната посока – всеки ден трябва да приближава към състоянието, при което цялата организация ще е в процес на подобряване на качеството на всички системи и видове дейности.

Фигура 11. По пътя на промяната

Принцип №3: Прекратете зависимостта от масовия контрол
Посредством вграждане на качеството в продукта отстранявайте необходимостта от масирани проверки – фиг. 12.

Фигура 12. По пътя към все по-масивен контрол. Накрая контролирането става тъй сложно, че не може да се осъществява.
За вграденото качество обаче изисквайте (статистически) доказателства. И такива доказателства трябва да идват и за доставките и за услугите и за работата на цялата система. Така нуждата от масивен контрол ще отпадне а висококачественият продукт ще вдигне репутацията ви пред сегашните и бъдещите потребители.

Принцип №4: Прекратете практиката на закупуване по най-ниската цена

Заедно с цената, изисквайте от вашите доставчици сериозни потвърждения за качеството на даставките. Откажете доставки, за които не може да се направи (статистическо) потвърждение на качеството – фиг. 13.  Намалете доколкото е възможно броя на доставчиците (но все пак не го намалявайте прекалено много).

Фигура 13. Първо качеството. После ще дойдат и заявките за по-големи количества.

Принцип №5: Подобрявайте всеки процес – това е първата задача на ръководството
Подобрявайте непрестанно всеки процес, свързан с планиране, производство и оказване на услуги. Постоянно търсете проблемите, за да подобрявате всички видове дейности и функции в организацията и така, постоянно да намалявате средствата за издръжката и – фиг. 14.

Фигура 14. Непрекъснато мислете за подобрения и правете подобрения.
Мислете за подобряване на работата на оборудването, на методите на управление и за подготовката и квалификацията на кадрите. Не оставяйте нещата на самотек, а се разправяйте с проблемите в зародиш. Това е разликата между интелектуалния и кризисния стил на мениджмънт. Никога не се успокоявайте от това, че сте успели да решите някой проблем или да подобрите нещо. Винаги е възможно допълнително подобрение, винаги е възможно да се решат и други проблеми.  Нестабилните процеси трябва да стават стабилни, а стабилните процеси трябва да стават ефективни. Ако не намерите проблемите, то проблемите ще ви намерят.

Принцип №6: Въведете практиката на квалификация и преквалификация на кадрите

За да се използват по-добре възможностите на всеки един от ръководния и изпълнителския състав, те трябва периодично да се заподнават с най-новите методи за работа и ръководство. Те трябва добре да разбират, в какво се състои тяхната работа. Закрепването и разпространението на подобренията е резултат от обучение! – фиг. 15.  Служител, правилно изпълняващ задълженията си е силно ефективен и разходите за обучението му се възвръщат много бързо.

Фигура 15. Във вълчите общества на индивидуализма квалификацията може да ви спаси живота.

Принцип №7: Учредете  лидерство

Лидерството е метод на работа, помагащ на работещите да изпълняват най- добре работата си. Ръководителите на всички нива трябва да се отговорни не за голи цифри, а за качеството. Повишаването на качеството автоматично води до повишаване на производителността. Трябва дa се създаде среда, в която работещите са наистина са заинтересувани от работата си, а мениджърите им помагат тя да бъде извършена добре – фиг. 16. 

Фигура 16. Един истински лидер.

Принцип №8: Прогонвайте страховете

Изкоренявайте страховете, опасенията и враждебността вътре в организацията с цел всеки да може да работи по-ефективно и продуктивно за благото на организацията – фиг. 17.

Фигура 17. Мислите, че самураите са били само мъже. Не познавате Япония! Там примерите за безстрашие са безчет.

Ако работникът изпитва страх от ръководителя, той не може ефективно да сътрудничи с него. Най-много да е в състояние на обидена покорност, която не води до ефективност на работата. Работещият в условията на страх се стреми да не се мярка в полезрението на тези, от които го е страх. Той се стреми да не бъде забелязан, а не да работи ефективно. Истинското сътрудничество, основано на взаимно доверие, увереност и уважение посволява да се постигне много повече, отколкото постиженията, основани на индивидуални усилия.

Принцип №9: Размивайте бариерите

Трябва да се размиват бариерите, разделящи отдели и служби – фиг. 18.

Фигура 18. През бариерата.

Трябва да се размиват бариерите между началниците и техните непосредствени ръководители и между нивата на ръководство на организацията.  Трябва да се размиват и бариерите между подразделенията, службите и отделите на организацията. Хората от различните подразделения трабва да работят в колектив за отстраняване на  проблемите, които могат да възникнат с продукцията или услугите, предоставяни от организацията. Общата организационна среда трябва да стимулира сътрудничеството, а не да генерира вътрешни конфликти.

Принцип №10: Оккажете се от празните лозунги и призиви

Откажете се от лозунги и призиви, които изискват от работниците бездефектна работа, но не казват, как да се постигне това. Обръщайте се към хората с разумни призиви и обезпечавайте всичко необходимо, тези призиви да могат да бъдат изпълнени. Така ще получите повече от това, на което сте разчитали.

Фигура 19. Интересен лозунг. Дава операционна дефиниция на образцово социалистическо село – село с образцова чистота.  За още коментари относно операционните определения – по-долу в текста.

Принцип №11: Премахнете произволните количествени норми и задания

Премахнете всички инструкции, които установяват произволни норми и квоти за работниците и количествени задания за ръководителите. Заменете ги с непрекъснато поддръжка от страна на вишестоящите за постоянно подобрямане на качеството на производството и на производителността на труда. Поставените цели трябва най-напред  да водят до удовлетволяване на потребителя и след това да тласкат развитието на организацията напред. Целите трябва да са реалистични. Занижените цели водят до намаляване на темпа на работата, защото работниците няма защо да се напъват да изпълняват целта. Безнадеждно високите цели водят до демотивация и за желание да се намали качеството, за да се постигне количеството. 

Принцип №12: Дайте на работниците и служителите възможност да се гордеят със своя труд

Премахнете бариерите непозволяващи на работниците и служителите да се гордеят със своя труд. Ако можете, премахнете ежегодните атестации и методът на управлението па цели. Прехвърлете тежестта от постигане на количествени показатели към подобряване на качеството. Ако човек има възможност да се гордее с плодовете на своята работа той може да произвежда много повече в сравнение със ситуацията, когато той просто трябва да „отбива номера“ –фиг. 20. И атестацията няма да промени това положение.

Фигура 20. Удовлетвореността от постигнатото е силен стимул за висококачествена ралота.

Принцип №13: Поощрявайте стремежа към образование

Учредете енергична програма за образование и поддържайте самоусъвършенстването на всички работници и служители. На организацията не са нужни просто работници и служители, а са и нужни такива, които се самоусъвършенстват благодарение на образование и самообразование. Самообразоващият се спестява разходи на организацията и понякога дори се самообразова за своя сметка – фиг. 21.

Фигура 21. Вложенията в образование и квалификация се възвръщат. Кратко допълнение – нали виждате на тази модерна американска картинка какви золуми направиха „вели-и-и-и-ките рИформатори“, които съсипаха българското образование. И после някои ми говорят – „ама що така не ги обичаш бе, г-н Витанов“. Гледайте картинката и си отговорете сами защо.

Затова самообразованието и самоусъвършенстването трябва да бъде поддържано и акламирано.

 Принцип №14: Привързаност към делото за повишаване на качеството и действеност на висшето ръководство

Ясно трябва да се вижда непоколебимата привързаност на висшето ръководство към идеята за повишаване на качеството и на производителността на труда и твърдо да се прилагат в практиката всичките 14 принципа. Висшето ръководство не само трябва да декларира привързаността си, но и да знае, какно трябва да прави за повишаване на качеството и производителността. За целта трябва да има структура във висшето ръководство, която ежедневно да дава импулс за привеждане в дела на 14-те принципа и действайте, за да осъществите преобразованията.  Поддръжка от страна на висшето ръководство е недостатъчна, нужни са конкретни дела. Висшите ръководители са тези, които които трябва да оглавят и осъществявят цялата оррганизация за подобряване на качеството на всяка дейност в организацията – те трябва да обезпечават подкрепата, обучението и отдулянето на необходимите средства. Обаче висшите ръководители са много заети хора – фиг. 22. Затова трябва да има организация във висшето ръководство, която да се занимава с повишаването на качеството на дейностите. Това е тежка работа, но ползите за организацията ще са огромни.

Фигура 22. Шива? Не – съвременен мениджър. Откъде знам, че е така ли? Ами от личен опит.

Смъртоносните болести на организацията
Освен 14-те принципа Деминг дава и други насоки за действие на ръководителите на организации. Той прави това, като изброява някои смъртоносви болести и препятствия пред правилното развитие на  организациите.

Смъртоноснана болест № 1: Отсъствие на постоянство

Непрекъснатите подобрения в процесите ще повишат качеството на стоките и услугите и ще снижат издръжката на организацията. Бъдете постоянни в направата на подобрения.

Смъртоноснана болест № 2: Гонене на непосредствената изгода

Мисленето, свързано с гоненето на непосредствената полза е несъвместимо с целенасоченото водене на делата, изхождащо от интереса за дълготрайно положително развитие. Винаги трябва да се преценява доколко непосредствената изгода е в интерес на стратегическото развитие на обганизацията. Казано чрез понятията, използвани по-долу в текста – субоптимизацията често пречи на оптимизацията на структурата и системата на цялата организация (охо – организация и система били две различни неща? Гледай ти! – и чети какво пише по-надолу!)

Смъртоноснана болест № 3: Системите за атестация и разпределение на персонала по рангове

Системите за атестации и разпределение на персонала по рангове, оценката на личния принос, оценката на качеството на функциониране, ежегодната атестация и премиалните системи, заплащането според труда оказват разрушителен ефект, пише Деминг (но това е само в системи, където всеки съвестно се стреми да повиши качеството на произвеждания продукт и производителността си. В системи, където част от колектива живурка на гърба на другите, тези похвати са даже полезни. След като мързеливците бъдат отстранени, може да се мисли и да отмяната им).

Деминг критикува и метода управление, съобразено с постигане на цели и то нарича още управление на основата на страха. Според него такъв вид управление развива късогледо мислене, разрушава отборния дух. Някои хора се ядосват, други се отчайват, трети се депресират от лошата оценка за дейността си. Тези методи са несправедливи, пише Деминг, тъй като приписват на хората различия, за които може да е отговорна системата, в която работи групата.

Смъртоноснана болест № 4: Текучество на управленските кадри

Текучеството води до това, че решенията се взимат от хора, които не познават съответната работа и често сляпо копират опита, който са получили на друго място. А този опит може съвсем да не съответства на дадените условия. За да станеш част от дадена организация, е необходимо време да се запознаеш с функционирането и, проблемите и, персонала и и клиентите и.  Чак след това опитът, натрупан на друго място, може да е полезен.  Деминг пише, че повечето американски компании се управляват от президенти, гонещи единствено максималния дивидент за акционерите и разрушаващи всичко по пътя си, за да го постигнат. И ако го постигнат, се обявават за успешни и отиват да разрушават следващата (често по-голяма) фирма.  

Смъртоноснана болест № 5: Използване само на количествени критерии

Никой не може да преуспее, като използва само количествени критерии, пише Деминг. Количествените показатели са важни, но който управлява организацията си на основата само на числата, скоро остава и без организация и без числа.
Препятствия пред организацията
Много са препятствията пред успешното функциониране на една организация. И те трябва последователно да бъдат отстранявани. Ето един списък от препятствия (далеч непълен).
1. Надеждата, че бързо могат да бъдат постигнати добри резултати, стига да си вземем човек, който е бил в успешна организация (да, но нашата организация не е като другата и дали ще е полезен опита на този човек, е нещо неясно от преди).
2. Сега ще вкараме нови машини и качеството веднага ще се появи – качеството не може да се купи с пари.
3. Да копираме добрия пример – в повечето случаи не се получава, защото добрият пример е свързан с друга организация, а не със спецификата на нашата.
4. Нашите проблеми са други – да, но принципите, които помагат за решаването им са универсални.
5. Остарели подходи при обучението на мениджъри – учат студентите, че има професия мениджър и че те са готови да заемат ръководни постове. Студентите не трябва да се учат как да заемат пост във фирма, а как да управляват фирма.
6. Недостатъчно обучение по статистически методи – не може да има статистически контрол на качеството без познаване на статистиката
7. Нашите проблеми са свързани изключително с качеството на труда на работниците – а-ха, но не е само това -  и с начеството на труда на администрацията, че и на висшите управленци!
8. Ние внедрихме управление на качеството – за качеството са важни не методите, а знанията. Методи и оборудване могат да се внедрят, но знания – не.
9. Прекалени очаквания от компютъризацията – и какво – всички данни са в компютъра. Там си и седят. И ако не се използват, каква е ползата.
10. Удовлетворихме и техническите изисквания и свършихме работата – не, целта е да се удовлетвори потребителя, а не техническите изисквания. Потребителят купува стоката и услугата.
11. Правим всичко без дефекти – това не е достатъчно. Много организации са фалирали, ако и да са правили всичко без дефекти.
12. Тези, които идват да помагат, трябва да знаят всичко за нашата работа – тези които знаят всичко за дадена работа, рядко знаят как да подобрят нещата ефективно. Тук трябва ново знание, което да се комбинира с наличния опит.
13. Няма нужда да се учим от другите – това често го чувам и не мога да се сдържа, та ще кажа – тъй де, българино, но ученето от чуждите грешки и успехи спестява разходи.
14. Прекалено вглеждане в традициите – те трябва да се зачитат, но да не пречат на развитието.

ЧАСТ 3.  
КАКВО ОЗНАЧАВА 98/2?

Формулата 98/2 на Деминг
Тази формула означава, че 98% от проблемите в организацията, дефектите в изделята, работата или услугите идват  не от хората, а  от системата на функциониране (с присъщите и недостатъци). Хората общо взето изпълняват това, което е предписано от системата –фиг. 23.

Фигура 23. Ако искаш да оправяш проблемите, дай предимство на проблемите  в системата.

Главният въпрос при наличие на проблем не е кой е виновен и какво да се прави, а какво е виновно и кой да го оправи!  Оттук следват, че с наказания мениджърът може да оправи 2% от проблемите в организацията и то тези, свързани с личността на работещите. Останалите проблеми ще си остават. Наказанията водят до страх и изкривяване на информацията, хората се страхуват да проявяват инициативност и да поемат отговорност.

Деминг има интересно схващане и за йерархията. Тя  е само инструмент за построяване на хоризонталната структура на организацията и за поддържане на нормалното й функциониране.  Йерархията трябва да служи за упростяване и подобряване на процесите, а не за усложняването им.
Деминг подчертава важността на екипната работа. В неговата философия сътрудникът наистина е сътрудник – човек, който заедно с другите върши някаква обща работа.  За всеки процес съществува екип, който трябва да решава задачата за подобряването му.  Колективната работа многократно усилва интелектуалния потенциал на хората и води до удивителни по сила решения, които никога не биха се появили без съвместната работа на повече от един мозък.

ЧАСТ4:
КОНТРОЛИРАЙ ИЗМЕНЕНИЯТА, ДАВАЙ ОПЕРАЦИОННИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЗНАЙ, КАКВО Е ТОВА ПРОЦЕС И СИСТЕМА

Контролирай измененията – ама как? И дали всички изменения могат да се контролират?
Цялата същност на мениджмънта е в контролирането на измененията, пише Деминг. Често и най-добрите намерения и най-големите усилия за промяна са напразни  заради незнание и недостатъчно обучение – две обстоятелства, които според Деминг се поддържат и усилват взаимно. Подобряването на качеството за сметка на овладяване на измененията е основната идея на работата на Уолтър Шухарт – учителят на Деминг.Шухарт говори за управляема и неуправляема (котролируема или неконтралируема) възпроизводимост и за процеси, намиращи се в управляемо или неуправляемо състояние. При процесите в управляемо състояние характерът на измененията се запазва с течение на времето (например има някаква периодичност в измененията). При процесите в неуправляемо състояние характерът на измененията (вариациите) се променя с течение на времето.  При процесите в управляемо състояние, човек може да направи що-годе точна (или пък понякога доста точна) прогноза за бъдещото поведение на характеристиките на процеса. При процесите в неуправляемо състояние човек не може да направи никаква прогноза, тъй като поведението на характеристиките на процесите там е непредсказуемо.
Статистическа стабилност на процес

Следващото понятие, което ще въведем е статистическа стабилност на процес. Един процес е идеално статистически стабилен, ако разпределенията на характеризиращите го величини не се менят с течение на времето – фиг. 24.

Фигура 24. Разпределение, свързано с характеристика на статистически стабилен процес.

Реално статистически стабилните процеси могат да имат много слаби изменения на разпределенията във времето, а при статистически нестабилните процеси измененията на съответните разпределения във времето са съществено големи.

Фигура 25. Статистически нестабилни процеси.

Но да се върнем на това, какво е изменение в разпределението – фиг. 25. Може да има изменение на положението на разпределението (мери се с изменението на средната стойност), може да има изменения в ширината на разпределението (мери се по стойността на дисперсията), може да има изменения и във формата на разпределението (например появава се някяква асиметрия или се появява втори пик например).  А може и някоклко от гореспоменатите изменения да бъдат комбинирани. Ако няма такива изменения на характеристичните разпределения, процесът се нарича статистически стабилен (статистически управляем). Ако  разпределенията на характерните за процеса величини започнат да се менят непредсказуемо във времето – процесът е извън контрол (станал е неуправляем).
Във всички процеси има някакви вариации (на разпределенията). Някои от вариаците са управляеми (контролируеми), а други не са управляеми (контролируеми).  Доста от процесите в социалните и икономическите система стават неуправляеми ако съответната система се остави сама на себе си.   
Какво значи да предсказваш на основата на теорията на Шухарт-Деминг – това означава да получаваш очаквани стойности за средните стойности на характерните за процеса величини и тези очаквани стойности да се близки до средните стойности, които се получават на практика.  Е, ако разбирате предсказанието като да получите точните стойности на величини, свързани с процеса в бъдещето – там вече ви трябват други методи, свързани с доста допънителни знания по математика. Например трябва добре да знаете какво е хаос, хиперхаос, стохастичен процес (и още доста неща)  за да знаете какво и доколко можете да предскажете. Но това е тема за отделна статия. Сега – обратно към теорията на Шухарт-Деминг, която ни помага да узнаем нещо разумно за бъдещи значения за характерни за процесите величини.

Ако искаш да управляваш, трябва да можеш да предсказваш. А за да можеш да предсказваш – приведи процесите в управляемо състояние!

Ако поведението на процеса е непредсказуемо, то не е възможно да се оценят последствията от измененията, които управляващите процеса, могат да въведат в системата с цел да я подобрят (или пък да я влошат). Докато процесът е в неуправляемо състояние, трудно могат да се предскажат неговите възможности (забележете – написах трудно, а не невъзможно е!). Когато причините, водещи до неуправляемост се отстранят и процесите станат управляеми, то тогава мениджърите могат да провеждат изменения, насочени към промяна на състоянието на системата.

Пътят към ада е постлан с добри намерения или гледай да не докараш до неуправляемост процесите в организацията си

Доста е важно, дали условията, в които работи една система са такива, че да могат да доведат до неуправляемост. Ако плануваното е доста повече от това, което системата може да даде, то за да се постигне резултатът (например високият дивидент за акционирете) ще трябва да се изменят процесите в системата, а деформацията може да доведе до трудности и до неуправляемо състояние. И само 2% от проблемите (и възможностите за подобрение) са в обсега на работещите. Останалите 98% са в обсега на мениджърите – казва Деминг.  И ръководството е факторът, който може да измени системата така, че да реши проблемите. Работещите могат да поддържат състоянието на статистическа управляемост на процесите и това, което може да се иска от тях.

Контролни карти (на Шухарт)  и двата вида грешки, свързани с управляемостта на процесите

Най-първите контролни карти, които следва да се направят във всяка една организация не се отнасят до процесите в звената, а за данните, които са на масата на ръководителя – данни за бюджета, прогнозите, отсъствията от работа, произшествията и травмите (виж също фиг. 26).

Фигура 26. Пример за контролна карта.
Виждат се горната и долната контролна граница. Извод – процесът на продажбите е управляем (не излиза от границите).

И да се постави въпросът – намират ли се тези процеси под контрол? И ако да, то дали се подобряват или намесите в тях не водят до никакъв резултат?
Грешките, свързани с управляемостта на процесите са два вида:

Грешки от първи вид:  смятаме събитието за изключително, а то произтича от статистическите закони на функциониране на системата.  Преобладаващият брой нежелани събития (98% по Деминг) са следствие от функционирането на самата система и не са нещо изключително. Затова да се третират такива събития като особени случаи и да се реагира на тях като особени случаи си е вмешателство в дейността на системата, което често е още по-вредно за нея.  И тъй управляващият трябва да различава – доли случилото се е някакъкв особен случай (изискващ непосредствена и специфична реакция) или това е проява на потенциалните свойства на системата (изискващо друг вид реакция – водеща до всестранно подобряване на системата). Двете ситуации се различават на основата на контролните карти на Шухарт. На такава карта се нанася еволюцията на стойността на даден системен параметър с времето – фиг. 27. Нанасят се и 3 хоризонтални линии: централна линия (средната стойност за даден интервал от измервания) и горна и долна контролни граници на разстояние 3 стандартни отклонения от централната линия (защо пък 3? – Шухарт смята, че това е добре от гледна точка на практическата икономика, тъй като човек  з доста от случаите не знае текущия вид на статистическото разпределение на стойностите на измерваната величина).

Фигура 27. Неуправляем процес – количествените характеристики излизат извън контролните граници. Търсете причината и я отстранете. Как се анализира процес по Деминг – ще видим по-долу в текста.

Сега може да се дефинира правилото на Шухарт: действия, съответни на наличието на особени причини за изменения в системата следва да се предприемат, когато стойността на измерваната величина е над горната или под долната контрална линия.
Разбира се правилото на Шухарт е ориентировъчно. То не ни предпазва от грешки от втори вид: ситуацията да е изключителна и да изисква специална намеса, а ние да мислим, че тя произлиза от свойствата на системата. Колкото са по-широки контролните зони (между централната и някоя от контролните линии) толкова е по-малка вероятността да направим грешка от първи род, но е по-голяма вероятността да направим грешка от втори род.
Накрая – едно предупреждение: контролните линии трябва да се изчисляват, а не да се нанасят по желание на миниджъра.

И тъй как да подобрявяме един процес.

На три етапа:
1. Стабилизиране на процеса (привеждане в управляемо състояние) чрез идентификация и отстраняване на причините за появата на особени явления (за излизане на параметрите извън контролните граници).
2. Усилия за подобряване на процеса  (тоест за намаляване на общите причини за измененния на параметрите)
3. Мониторинг за поддържане на постигнатите подобрения (и непрекъсната работа за нови подобрения).

Нека отново напомним, че пътят към ада е постлан с добри намерения или защо и най-добрите намерения и най-усърдната работа сами по себе си не водят до повишаване на качеството.

Фигура 28. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Затова ценете добрите резултати, а не добрите намерения. Никой не казва, че пътят към ада е павиран с добри резултати.

Не водят,  защото може да са неправилно насочени – фиг. 28. Ако са насочени към вършене на неправилни или вредни неща или пък към вършене на правилни неща, но по неправилен начин, то в края на делата можем да се окажем в състояние, което е много по-лошо от началното състояние.  Та най-добрите намерения и най-усърдната работа трябва да се насочени  към  промяна на тези неща и явления които наистина са безполезни или вредни. И тези усилия трябва да са насочени към отстраняването на първопричините за проблемите, а не към неутрализиране на последствията от проблемите.

Деминг и операционните определения на нещата

Важно е да се дава операционно определение на нещата и операционното определение е такова определение, с което разумният човек ще се съгласи и ще прилага на практика.
Та като определяш нещо, дай набора от операции, с които го определяш. Деминг казва, че когато се опитваме да определим стойността на някаква величина, то доста зависи от това, как определяме тази стойност (какъв набор от операции извършваме при определяне на стойността т.е. какна процедура прилагаме, за да определим стойността). В зависимост от процедурата (набора от операции за извършване на определянето) стойността на величината може да е различна. Например при един вид операционно определяне в страната може да има 200 000 безработни по-малко отколкото при друг вид операционно определяне.  И въпросът е не дали дадено операционно определяне е вярно или невярно (как ще се определи това?), въпросът е дали дадено операционно определяне съответства на целите на определящия или не. Няма метод за измерване с безкрайна точнаст. Затова дори скоростта на светлината в различните измервания е различна (и вероятно не е истинска константа, а флуктуира във времето?). Числата се измерват, като се следва определена процедура. Промяната на процедурата (на набора операции) може да доведе до промяна на стойността на измерваната величина. Затова е важно да се фиксира процедурата и тя да дава стойности, такива, че да можем да си свършим работата.

И сега нещо важно. Операционното определение за особена причина за изменение е причина, водеща стойността на съответната величина да излезе извън границите на зоната на контрол (която е плюс минус три стандартни отклонения от средната стойност съгласно Шухарт-Деминг).

Какво е процес и какво е система от гледна точка на Деминг?

Всеки процес си има входове и изходи. Процесът произвежда някакви изменения, някои от входовете на процеса допринасят за тези изменения като е възможно и самите входове на процеса да се изменят (в хода на процеса!).  Входовете и изходите на един процес често са доста многобройни – това могат да са хора, материали, методи, оборудване, средата и т. н. (виж например фиг. 29).

Фигура 29. Един процес – с входове и изходи.

Да разгледаме например процеса на продажбите. Като входове в този процес влизат хората, участващи в продажбата – продавачът и купувачът. Но има и други входове – какво се продава, каква реклама се прави, каква е политиката на фирмите, купуващи продукта. Много важен вход във всеки процес е ръководството на организацията – нейните мениджъри. Например ако ръководството правилно разчете търговски отстъпки и поощрения кам персонала, персоналът може да е по-усърден при продажбите, а клиентите да са по-склонни да купуват.
Значи – имаме входове на процеса и достовчици на някои от тези входове. По същия начин имаме изходи от процеса и потребители на тези изходи – иначи казано – потребители на процеса. Входовете и доставчиците на процеса, включват всичко и всички  което и които влияят на процеса, а изходите и потребителите включват всичко и всички на когото и на каквото влияе процеса. Например изход на процеса на продажбата е и документооборота, администрациите на продавача и купувача, данъчната администрация на държавата и т. н.
Важно при обучението на хората е да се въвличат в систематизацията на процесите, в които участват с цел комплексно осмисляне на входовете и изходите, доставчиците и потребителите на процеса. При това е добре съвместно да се обучават хора от различни звена на организацията, за да се прави по-пълен списък на входовете и изходите от процеса.

Фигура 30. Една система. Я-а-а-а, чакай де, г-н Витанов! Ти ни описваш системата като един голям процес!!! Тъй де – съвсем по Деминг. Та, когато западняците ви говорят, че трябва да се смени системата, те не ви карат да сменяте непременно структурата, те ви карат да сменяте нещо друго!

Това за процесите – добре. Ами система какво е? – фиг. 30.  Някаи хора смятат, че системата е това, което съществува, а пък процесите описват работата на системата. Деминг счита, че системата е последователност от функции или видове дейности (процеси) вътре в организацията, която последователност работи съвместно за постигане на целта на организацията.

Тъй – значи имаме организация (която си има структура) и цел. За постигане на целта се прилага система, която е някакъв набор от процеси. Иначе казано, според Деминг,  системата е съвкупност от взаимносвързани процеси. Много процеси могат да бъдат разбити на подпроцеси. Тоест по-малките процеси (съвкупности от операции) са си процеси, а по-големите процеси могат да се разгледат като системи. Кога се минава от процес към система е въпрос на вкус. Вероятно за най-елементарните процеси (които не могат да се редуцират до други) ще оставим понятието процес, а по-сложните процеси (състоящи се от две или повече свързани подпроцеса) ще наричаме системи. Е, ако подпроцесите са несвързани, трудно ще имаме система.  

А за да разберем процесите в организацията, добре е да се направим диаграма на структурата на организацията. А след това за всеки процес да направим схема на процеса. И като се прави оптимизация на някакъв елемент на процеса трябва да се прави така, че да води до оптимизация на целия процес. Иначе, локалната оптимизация (или казано още субоптимизацията) ще е поредното добро намерение, с което е постлан пътят към ада.  За да почнеш да оптимизираш елементи на процеса, първо разбери, как работи процесът като цяло!!! Човек трябва да разбира всички възможни изходи от процеса, а не само най-очевидните.

И сега нещо интересно. Ако една система в смисъл на Деминг не може да бъде описана, то тя не съществува и съответната организация функционира без система! (т.е. без някаква определена процедура). В такива системи вариациите са големи и те в повечето случаи са в неуправляемо състояние.
Сложна организация – сложна система. И многобройни възможности за управленски грешки.
А това, което води до грешки според Деминг е – сложността на системата!  Ако организацията има много компоненти и много връзки между тях, то сложността на системата и и на управляващата и подсистема е голяма, а оттук и възможностите за грешки са големи. И колкото е по-голяма взаимозависимостта на компонентите, толкова е по-голяма нуждата от коопериране и взаимен обмен между тях.
И тук нещо много важно. Деминг казва: Оптимизацията на даден подпроцес често е несъвместима с оптимизацията насистемата като цяло! 
Та в една организация може и да се купуват материали на най-ниска цена или пък да се опитва максимизация на продажбите или пък минимизация на разходите за наука (за това в края на статията!!)  и тази субоптимизация пак да води до загуби за организацията и до нейното неефективно функциониране!!! Всички дейности трябва да се координират за да се получи оптимизация на системата и ползи за организацията, към която се прилага тази система. Функционирането на всеки процес от системата трябва да се оценява  не само по собе си, а по неговия принос към системата!  Пример за добре оптимизирана система е сиситемата на работа в добре сработен оркестър или във баскетболен отбор. И в такива системи е много силно развито колективното чувство, а не инддивидуалният егоизъм.

ЧАСТ 5:
СИЛАТА НА КОЛЕКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ

Ама чакай сега, г-н Витанов, ще кажете. Ти почваш да ни учиш на лоши неща! Едни „корифейчета“ непрекъснато ни разправят как било добре да си индивидуалист, да си свободен и да се справяш сам с трудностите – е-хе-хей като Железния човек, Терминатора, Спайдърмен, Хълк и други такива. Да, ама тия неща ги има само в приказките, деца. Реалността е друга – ако посмееш да се опълчиш на чичковците, дето плащат на „корифейчетата“ да ви дрънкат тези глупости, чичковците не излизат на честен дуел с тебе, индивидуалиста. Те ти пращат две армии полиция и после 5 дивизии адвокати. И ти разказват играта. Защо? Защото за разлика от тебе, те действат винаги в група. Едно време тъй са действали и тиранозаврите – в група. Която е целяла (забележете) да отдели балама индивидуалист от стадото, та да си го хапне. Е, обяснението беше малко грубичко, но то е с цел, да ви стане по-ясно. И сега, обратно към идеите на Деминг за силата на колектива.

Мениджъри, оптимизация на системата и борбата за субоптимизация
Функцията на мениджмънта е в оптимизация на системите, за които мениджърите носят отговорност.Но оптимизацията на системата, за която отговаря даден мениджър може да е несъвместима с оптимизацията на съдържащата я по-голяма система, за която отговаря неговият началник. Така че в организацията е по-добре да действа правилото „печелим всички заедно“, а не правилото „аз спечелих, а ти загуби“. Промяната на границите на организацията води и до промяна в системата, която работи в тази организация и оттук от необходимост за нова оптимизация.

Внимателно с йерархията!

И тъй – на какво научил Деминг японците? – на две неща : природата на изменчивостта (управляема и неуправляема) и  операционните определения. И ги е учил да внимават с йерархичните структури, тъй като най-важният потребител на всичко, което се прави в една йерерхичната структура е непосредственият началник на дадения работник или служител или началникът на съответната група. Дали потребител на продукта на организацията, който е външен, ще бъде толкова важен за организацията, е друг въпрос. Това е опасността при йерархичните системи – те често работят за вътрешни потребители, а не за външни. А както казва Деминг – потребителят е най-важното звено в производствената верига. Качеството трябва да е насочено към нуждите на потребителя, при това към днешните му и към утрешните му нужди. Така трябва да е при фирми, чието съществуване зависи от парите, които те получават от (външни) потребители на продукцията им. При йерархичните структури с липсващи външни потребители нещата с ефективността стоят доста интересно. Ако съществуването им е парично осигурено, те могат да се състредоточат да удовлетворяват нуждите на вътрешните потребители (началството!!) и толкоз. Ефективност, полза за обществото – това не е важно!

Защо е важен потребителят (външният)? Кой определя какво е качествено – пита се Деминг. И си отговаря – потребителят.Само потребителят решава дали ще купи или не и какво ще купи или не (въпреки, че с масирана пропаганда може и да му се влияе!). Качеството трябва да е такова, пише Деминг, че продукцията да предизвиква наслаждение у клиента.

Новият климат в организацията

Нищо не става без изменения, казва Деминг. Затова задачата на мениджъра е да управлява измененията, особено тези, които водят до създаване на нов климат в организацията. Какъв да е този нов климат?

Най-напред работещият трябва да изпитва радост от работата. Затова средата в организацията трябва да е такава (доколкото е възможно) че работещият да изпитва радост от работата.Първото условие за достигането на всяка цел, включително повишаване на качеството, е работещият да изпитва радост от работата. А такава радост от работата по пресмятанията на Деминг изпитват едва 10% от работещите. И чрез какво можете да накарате хората да работят добре? Чрез страх, парични стимули или защото те искат да работят добре – фиг. 31. И последното е най-добрият вариант.  

Фигура 31. Един възможен подход да се карат подчинените да работят по-добре.

Иновации, а не просто подобрения

Качеството не е свързано само с удовлетворяване на спецификации, норми и допуски. То според Деминг е резултат от непрекъснат и никога несвършващ процес на подобрения. Но какво означава непрекъснат процес на подобрение? Някои считат, че това е свързано с непрекъснато намаляване на степента на изменчивост. Така е, свързано е, но това не е всичко. А какво още? Деминг казва: статистическият контрол открива пътя към продуктовите и процесни иновации.Аха, значи и иновации трябва да има! Постоянството означава непрекъснато да въвеждате иновации – нови услуги, нови продукти, които биха се търсили и биха помогнали на хората да живеят по-добре. Не е достатъчно постоянно да се усъвършенства процеса. Трябва непрекъснато да се усъвършенства конструкцията на продукта, да се въвеждат нови продукти и функции и нови технологии.  Четирите остриета на качеството според Деминг са: подобряване на съществуващите процеси, подобряване на съществуващите продукти, процесни иновации, новации на продуктии и услуги. И всичките 4 острия са съществено важни за подобряване на качеството.

Хората в американските организации се възнаграждават за послушанието им, казва Деминг. Ето защо се намираме в упадък! Хората трябва да  се оставят да работят, а не да се отвличат с дребни задачки или откровени глупости.  Според Деминг климатът, осигуряващ възможност за иновации се формира, като хората се концентрират към постигане на удоволствие и радост от работата и тогава мощната вътрешна мотивация води до иновации.

Сътрудничество от което печелят всички – основа на философията на Деминг

Фигура 32. Сътрудничество, от което печелят всички.

От високото качество печелят всички, а от ниското качество губят всички.  А климатът на сътрудничество – фиг. 32,  е онази среда, в която плодотворно могат да влияят идеите на Деминг. Това е доста трудна промяна в климата, особено в общества, където се смята, че като спечели някой то някои други трябва да загубят. Радост от работата в масови размери може да има само там, където има сътрудничество. Защо обаче съвременният капитализъм особено в по-изостаналите страни се стреми към тенденция да съзвава системи, основани на конкуренцията, а не на сътрудничеството?Ами защото такива системи по-лесно се създават и по-лесно се управляват. И се прокламират като ефективни като се бди да няма конкурентни системи, основани на сътрудничество. В условията на постоянно растящ пазар системите, основани на принципа на конкуренцията могат и да доведат до значително разрастване на съответните структури (но само на тези, които оцелеят в лютата конкурентна борба, стотици хиляди структури не оцеляват и това е чудовищна загуба на ресурси и енергия и като цяло погледнато такъв капитализъм едва ли може да се нарече ефективен по отношение на цялото население на една стран например). Но какво става когато съответните пазари престанат да се разрастват? Ами почва взаимното ръфане на тези, които са оцелели. Целта на структурата става – да оживеем (мно-о-го стратегическа цел, малко по-далеч от носовете на съответното ръководство) и започват да се пренасочват и пилеят ресурси които иначе биха отишли за едно по-перспективно развитие. 

И тъй казва Деминг, системите основани на конкуренцията са способни да постигнат най-доброто, което може да се постигне при лоша работа.

Фигура 33. Промяна на посоката е нужна.

В организации, където действат такива системи, ресурси и енергия се разхищават в огромни размери, дублират се усилия по извършване на едни и същи неща, отново и отново се започва от това, да се открива топлата вода и да се изобретява колелото. Така че, конкуренцията има и положителни, но и много отрицателни страни. Въпросът е този механизъм (на конкуренцията) да се използва така, че да се използват ползите му (а не отрицателните му ефекти да ни удрят като чукове по главата).  Помислете си, казва Деминг, какви положителни резултати биха могли да се постигнат, ако социалната енергия не се губи в конфликти, а отива в сътрудничество между хора, движени от желанието да постигнат удовлетворение от работата си, да послужат на обществото, а не да съкрушат още един себеподобен – фиг. 33. Това не значи, че светът ще остане без конкуренция – локална и глобална. Въпросът е – как да изпреварим нашите конкуренти? Отговорът е прост – японците изпревариха американците със системата на Деминг. А тя не се основава на създаване на още по-конкурентна среда (вътре в организациите или вътре в държавата) . Вместо това се засилва ролята на сътрудничеството. А там, дори и всички да печелят, те не печелят поравно – един печели повече, а друг – по-малко. И за да печелят всички повече „баницата“ на националното развитие трябва да става по-голяма.  Конкуренцията може да се разглежда като нещо, което дълго време е вършило работа. Но времената се менят и прогресът движе човечеството напред. Инструментът на чистата конкуренция започва да остарява и трябва да се модернизира. Някога и пиявицата е била основен инструмент за лечение (чрез смучене на кръв!) Днес обаче вече не е.

Като сравнява американската икономика с японската, Деминг казва  за американската икономика – „Конкуренцията ни разруши!“.  

Фигура 34. Конкурирай се, конкурирай се, бе! Я какви мускули имаш! Всички чалгаджийки ще са твои! Гротеската е пълна.

Конкурирайки се, тоест, движейки се напред, като изхвърляме другите от пътя е метод на действие, разрушителен за всички – накрая на пътя остава един (монополист) а другите са извън борда. Може и да е привлекателно като система, защото лесно се управлява (пусни ги да се ръчкат, па кой остане, остане), но резултатите може да са много плачевни (и то в една държавица, смазана от глобалната конкуренция – дали се сещате за коя държавица ви говоря?).  И за да не бъде смазана съвсем, тази държавица май трябва да се ориентира към друга система – тази основана на сътрудничество на националните обществени икономически и социални структури. Ама то било комунизъм туй – ще заквакат жабкини и жабоци. Ами, ами – така успяват в глобализацията развитите държави, които като заблатят някоя територия, гледат да си развъдят жабкини и жабоци, та да държат територията заблатена. Щото блатото не произвежда само – то трябва да внася. И вътре има яка конкуренция – фиг. 34.

И тъй – сътрудничество. Защо, как и в какво? Сътрудничеството трябва да стане цел и стил на управление. Но какво е сътрудничество? Сътрудничество е когато група хора работят (доброволно) заедно за постигане на дадена цел.  Доброволно, защото иначе и работата в концлагер ще попадне в графата сътрудничество. В организация, работеща на основата на сътрудничеството, с течение на времето системата от разряди и рангове застава на пътя на развитието и тогава трябва да се помисли какви изменения трябва да настъпят в този инструмент за индивидуално разграничаване.  И какви да са промените? Вместо съревнование за по-висок ранг или разряд следва да се залаща по резултати като следствие както от индивидуалните усилия, така и от сътрудничество между хора и подразделения от организацията. С течение на времето ще се появят повече иновации, развитие на фундаменталната и приложната наука и техника, разширяване на пазарите, по-високо възнаграждение и по-голямо удовлетворение от работата. Всички ще спечелят и няма да има загубили.  Основният принцип на такъв стил на управление следва да бъде – „Всички сме един отбор“.  И става дума не само за сътрудничество на ниво организация. Става дума и за национално сътрудничество ( че и за международно сътрудничество там, където целите съвпадат).

Японците, пише Деминг, са се врастнали в живота, основан на сътрудничеството.  Да се конкурираме, казва Деминг. Да, но в рамките на сътрудничеството (поне до национално ниво). А сътрудничеството на международно ниво може да се изрази в изработване на международни стандарти. А те съвсем не отменат конкуренцията.  Но да речем, в какви области могат да си сътрудничат конкуриращи се икономически организации (фирми). Ами за: разширяване на пазарите на продукцията, подобряване на имиджа на съответния производствен сектор, съгласуване на национални стандарти, работа с общи доставчици и т. н. И сътрудничеството трябва да е в полза на потребителя, а не в негова вреда (иначе ще се попадне под ударите на антикартелното законодателство). И антимонополното законодателство трябва да се прави така, че да не убива сътрудничеството, от което и организациите и потребителят имат полза. 

Правителството, без да управлява бизнеса, може да му помага и да го поощрява към сътрудничество на национално ниво.  И да се грижи за проблемите, които възникват в резултат от функционирането на бизнеса – за банкрутите, безработните и бедните. Също и за решаване на общи проблеми – като екологичните такива например.

Малко за знанията

Та като си говорим за философията на Деминг, да видим какво се крие зад думата философия. Някои я определят като търсене на мъдрост и знание, знание за причините и законите на всички неща и още с няколко думи – изследването на причините и законите, лежащи в основата на реалността. Като работно определение – бива.  Опитите и примерите не заменят теорията – те могат да доведат до заблуждения.  Опитът не ни учи на нищо, ако не е съчетан с теория, твърди Деминг.  А изучаването на теорията е основната цел на образованието. Новата философия трябва лидерство и то такова, което увеличава екипната работа. Новата философия трябва да се крепи на нова теория – на други закони, които по-добре да отрамяват реалността от законите на страта теория. А до теорията се стига с научен подход – формулировка на хипотези и проверката им на практика. А потвърдените хипотези формулират теорията. Теорията пък има следното ценно свойство – тя може да предсказва резултати без провеждане на експерименти и по такъв начин води до икономия на време и пари. Това е полезността на теорията – да е пригодна за предсказания. Стига обстоятелствата при които е била разработена теорията да са валидни и в бъдещето. Една единствена неудача на теорията налага изменението и или отказа от нея.

Защо дълбая толкова из въпроса за теорията или какво е имала Япония след Втората световна война

Правилната теория, казва Деминг може да подобри стандарта на живота. В края на краищата какво е имала Япония след края на Втората световна война – хора и правилна теория! Най-голямата предизикателство по пътя на познаването на истиската форма на Земята е било не незнанието, а илюзията за знание (фалшивата теория!). Същото е и с икономиката. Неолибералната икономика прогърмя с ограмен трясък. Но „псевдокапацитети” продължават да ни пробутват Хайек, Мизес и Фридман като „абсолютната истина от последна инстанция“. Нали помните още – фалшивата теория е огромна спънка пред развитието!
И това не може да се компенсира и от добри намерения и от старание и от упорита работа. Може да работите да изнемощяване  ден и нощ на границата на възможностите си и пак да не можете да постигнете целите си. Ако упоритата работа и усърдието бяха правилните отговори, казва Деминг, ние щяхме да живеем в един далеч по-справедлив свят. Но тази теория е погрешна за нашия свят. Тук старанията и усърдната работа, извършена там, където не трябва, може да доведе да по-лошо положение на нещата (пътят към ада е покрит с добри намерения!).   Упоритата работа и усърдието сами по себе си не създават нито качество, нито пазар за продукцията.
Упоритата работа и усърдието трябва да станат ефективни. Как?
Чрез системата на знание в дълбочина, отговаря Деминг. Но какво включва знанието в дълбочина според Деминг? То има 4 части:

• Разбиране на системата и теория на оптимизацията;
• Знание на статистическата теория;
• Теория на познанието;
• Психология.

Като правило, казва Деминг, знанието в дълбочина идва в една организация от източници вън от нея (от книгите например).
Елементи на знанието в дълбочина по Деминг
Знанието за системата и за целта на оптимизацията трябва да се използа за оптимизация на организацията като цяло, а не за субоптимизация на нейните части.  Субоптимизацията е нещо по-просто от цялостната оптимизация, но е скъпо удоволствие, защото може да попречи на оптимизацията на цялата система и да създаде бариери пред прогреса на организацията.  Трябва да се внимава с методи за субоптимизация като норми, квоти, управление по резултатите, управление по цели, системи за лични заслуги, премиални и т. н. Понякога обаче субоптимизацията не може да се избегне. Например ако разгледаме нациите по света. Всяка се опитва да направи субоптимизация – за нейните хора да има максимално блага и потребление. Никой не мисли за оптимизация на организацията на света като цяло. И дълго още няма да мисли. Това следва винаги да го имаме наум. Така че  засега оптимизация може да прилагаме изцяло до национално ниво. Оттам нагоре все още  е царството на субоптимизацията.  А как да познаем, че системата е субоптимизирана – ами всяка система, в която се появяв принципа „едни печелят за сметка на друти” е субоптимизирана. И това не е добре. Защото целта на всяка организация трябва да бъде – в края ня краищата печелят всички участници от организацията – и работниците и служителите и ръководството. Може и да не може този принцип да се реализира веднага, но той е нещото, към което организацията трябва да се стреми по пътя на непрекъснатото подобряване на качеството.
Следващата точка е знанието на статистическата теория. Трябват ни знания за изменчивостта, ако искаме да сме наясно коя изменчивост може да управляваме и коя не можем да управляваме. Светът е пълен с изменения и разлики – между хора, продукти и т.н. Доста от разликите са статистически разлики – те не са резултат от някакъв особен процес. А ако разликите и промените са резултат от особен процес, то трябва непременно да забележим това, защото такива изменения свидетелстват или може да доведат организацията до неуправляемост. За съжалиние няма (и не може вероятно да има) подход, който винаги да ни казва дали едно изменение е следствие на нормална или особена причина, но има подходи (като този на Шухарт) които никазват, кога едно изменение може да бъде заподозряно, че се предизвиква от особена причина. А за да разбирим причините за измененията трябва да познаваме процесите в организацията, зависимостите и взаимовръзките между хората, групите и подразделенията в организацията. Трябва да се познава и влиянието на непрекъснатите малки случайни изменения на околната среда върху организацията.
Следващото което трябва да се знае е част от теорията на познанието. Всяко действие по управлението изисква предсказване на нещо. Това предсказване може да дойде от врачки и баячки, а може и да дойде от правилна теория. С голяма вероятност, някой, който получава добри оценки в училище, може да стане добър специалист. Това е правилна теория. Но дали всички гении са отличници? Това вече е неправилна теория.
Деминг пише, че твърдения, които не съдържат предсказание или обяснение на предишни събития са безполезни за ръководителя. Статистическата теория може да прави предсказания само за системи намиращи се в управляемо състояние (в състояние на статистически контрол). Предсказанието на поведението на неуправляема система с тези теории е опасно начинание (както и всяко друго предсказание на неуправляема система). За да се разбирате с другите, казва Деминг, давайте операционни определения на нещата.
Следват познания по психология. Психологията ни помага да разбираме хората, взаимодействието между хората и взаимодействието между хората и обстоятелствата. Психологията ни помага да разберем (и предскажем) как неопределеността и изменчивостта на различни обстоятелства и неща въздейства върху хората. Обстоятелствата влияят по различен начен на различните хора и това влияние може бързо да се изменя във времето.  Заплащането на труда например е едно такова обстоятелство.   Ръководителят трябва да знае за различията между хората и да ги използва. Хората се стараят по разни начини и с различно усърдие. Те не са машини и когато ръководителят се отнася с тях внимателно и грижливо, хората могат да свършат много работа.

Фигура 35. Недоволството е..... (прочети в текста и запомни!)

Недоволството е скритата пружина на измененията– фиг. 35. Ако хората са недоволни от нещо, то лесно може да се измени. Ръководителят трябва да знае, че когато направи измение, хората имат нужда от известно време за да преминат през няколкото стадия на усвояване на изменението. Най-напред те си казват – „Това не може да бъде” – стараят се да се борят с идеята и издигнат стена около нея. Следващият стадий е безпокойството, раздразнението, враждебността. Следва депресия и накрая идва абсорбирането на изменението. И така психиката на човека „усвоява” изменението и преминава в ново състояние.  Важното е да се използват такива методи на управление, които да мотивират хората. Имаме вътрешна мотивация, външна мотивация и преоценка – фиг.36.

Фигура 36. На какво е способен мотивираният човек.

Вътрешната мотивация е свързана с уважението от страна на другите хора, със самоуважението и с вътрешното достойнство. Всеки има вътрешна потребност да се учи и изобретява и да получава удоволствие от работата си. Управлението трябва полека да се стреми към това, човек да е подотчетен само на своята съвест (предположението е, че всички служители и работници имат такава).  Съвременното управление много повече залага на стимулите свързани с външната мотивация – възнагражденията.Външната мотивация често неутрализира вътрешната – желанието да се учи заради знанието се замества от желание да се учи заради добрите оценки, удоволствието от работата отива на втори план изтласкано от желанието за по-висок рейтинг. Човек се стреми да избегне наказанието и да получи наградата, заплатата за това, което е произвел през деня. Просто, но разрушаващо вътрешния свят и даже личността на човека.
Преоценката се получава тогава, когато се опитваме с пари или вещи да оценим действие или достижение на човека, което той е извършил от чувство за самоуважение или за удоволствие. Превел бабата през улицата, а ние искаме да му платим затова. Изобщо както казва Деминг – паричното възнаграждение е лек път, по който вървят ръководители, които не разбират как да използват вътрешната мотивация. Това обаче е вярно само тогава, когато заплащането на труда е достатъчно, за да може съответния човек да си покрие жизнените нужди с него. 

ЧАСТ 6:
ИДЕИТЕ НА ДЕМИНГ И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ

Читателят вече се досеща какво ще пише по-долу. Но, както са ме учили далеко на Запад, ако искаш нещо да се оправи, най-напред безмилостно трябва да анализираш, къде са проблемите. И ето няколко бележки.

Чушкопекът

Никъде в Япония не съм чул някой да псува Сони за машинката за варене на ориз, показана на фиг. 4. Напротив Сони е получавала всякаква помощ и добро отношение и от държавата и от обществото, за да стигне до днешните си размери и принос към японското общество и икономика. На основата на научни и технологични разработки.  А сега за БАН и чушкопека – псувни, псувни, псувни, феодални старци, некадърници, пиещи кафе и т.н. и т. н. Е, трябва да ви е станало ясно, че така модерно общество няма да се построи у нас. Ако я карате така, все по-озлобено ще псувате, докато японци и други ви измъкват парите от джобчето с техните стоки и с тези пари плащат заплатите и пенсиите в Япония и на други места. И БАН никак не ви е виновен. Напротив, БАН е това, което може да ви спаси от мизерията.
Непрекъснати усилия за подобряване на качеството?

Качество? Олеле! По нашите земи още живеем във времената, когато клиентът трябва да се излъже, измами и оскубе, пък после ще видим. Ако е будала, пак ще дойде да купи. Това е късогледа политика и резултатите от нея са видни за всички. Нека съвсем да не отваряме дума за организации, свързани с администрацията – държавната и друга. Качете се в един автобус на градския транспорт и просто слушайте. Чудни неща ще чуете.

Приложение на принципите на Деминг

Принципите на Деминг са широко известни и масово прилагани у нас. Тъй, амчи, как иначе! А, не било ли тъй! От мене сте ги чули!?  Е, тогава лошо. Ами лошо е, като се огледа човек. Но все пак, японците са стартирали от по-лошо състояние. Тук  у нас (все още) не са падали атомни бомби, нали? Я-а-а, надежда значи има. Стига да почнете да прилагате философията на Деминг и да забравите неолибералните измишльотини, пробутвани ви от мрежата от „тинк-танкове“, защищаваща интереси, различни от българските. Видяхте докъде ви докара ордата от танкаджии и техни последователи. Които пищят, че нямат алтернатива. Имат, и-ма-а-ат! И тя добре е описана от Лудвиг Ерхард и Уилиям Едуардс Деминг. И още по-успешно приложена в Германия и Япония.

Проблеми и болести по Деминг?

Като пишех текста за проблемите и болестите, си мислех, че българските организации не само, че имат всичките проблеми, но са и болни от всички смъртни болести. И напук на всичко – не умират. Значи има надежда. А представяте ли си какво ще е ако смъртните болести бъдат излекувани, а проблемите – решени. Аз винаги съм казвал – като народ, българският никак не стои по-долу от японския.

Стабилност на процесите?

Дали някой ръководител в тази държава го е грижа, че за да управлява, трябва да стабилизира процесите съгласно идеите на Шухарт и Деминг? Аз знам за един заместник-директор на един институт от БАН, може и да има и други покрай него с ясното съзнание за горните идеи. Но не е масова практика. И като така, наблюдаваме вопиюща неуправляемост на организацииите в България. Бизнеси фалират, по улиците ходят протестъри, из партиите почна караницата кой  да оглави листата за изборите за европарламент и тъй нататък.  Логично е да не се управлява съгласно принцила за стабилизация на процесите и принципа за непрекъснатото подобрение на качеството. Пуснете ли ги в действие, системата на автомат ще почне да изхвърля политическия и друг боклук. А боклука също има права, нали така? Само вие нямате права – вие имате само задължения. Тъй де. Тъй някои се мъчат (мъчат – каква точна дума!) да стабилизарат процесите у нас.

Операционни определения?

Много обичам да гледам коментарни предавания. Седнали „аналитици“ и се карат ли карат, а то един разбира едно, а друг друго под дадена дума. Та важно е да има операционни определения за нещата. Така ще има консенсус кое какво е и доколко върши работа. И тогава ще се премине от безполезни приказки  към вършене на работа.  
Тотална субоптимизация вместо глобала оптимизация

Тука българинът е цар. Домът му – нареден, може и по мечи кожи да ходи. Като излезе на улицата – кал до ушите. Отиде на работа – организацията му пропада, а шефовете на подразделения се борят кой по-велик и чий феод е по-добре изглеждащ. Но обстановката е следствие от принципа – „аз да съм си добре, а другите – кучета ги яли“. Е, и какво стана – затворило се като в затвор – с високи зидове и алармени инсталаци, като излезе на улицата – го гонят просяци и обирджии и било му добре тъй. И това състояние на нещата ще продължи. Докато не се проумее, че субоптимизацията не може да постигне дори локална оптимизация, защото, когато цялата организация не е добре, и подразделенията и живеят трудно. 

Да субоптизимизираме разходите за наука, че да стане по-ефективна научно-технологичната организация – от това по-овча политика – здраве му кажи!

Овча политика по отношение на науката – това винаги ми е било мнението и представа си нямате, каква злоба и завист са се изсипвали и се изпсиват върху мен. Но това не променя нещата. Сега ще ги оправя аз тези учени от БАН – изживява се поредния „реформатор - субоптимизатор“. Сега ще им намаля заплатите, ще ги изпосъкратя и ще ги псувам налява и надясно. Така ще разгоня некадърниците и ще останат само най-кадърните. Които ще се оправят по международни проекти и ще продължа да им държа заплатите ниски. Тъй. И какво стана? – „оптимизирахте“ науката – разсипахте я, добрите учени си работим по проекти в чужбина. Окрадохте фонда за научни изследвания – бръснарници и фирми за „изследвания“ на бельо ви правят науката. За 25 години сте изгребали 30 милиарда лева от науката и учените. Стана ли ви по-добре. Мръднахте ли от последното място във всички класации? Няма и да мръднете. Обаче продължавате. Неолиберални „стратегии“ за развитие на науката, неолиберални „оперативни програми“. Нали записахте, че и „стратегията“ и „оперативната програма“ ще бъдат пълен провал навсякъде, където неолибералните бълнувания останат да действат? Запишете си го и си го подчертайте, защото стандартното пищене след всеки провал е – олеле, ама ний имахме добри намерения (!!!), олеле, ама как тъй стана, олеле, ама защо никой не ни предупреди!!!  И след като като охулихте и омърсихте учените с опит, сега пеете песничка, как младежта щяла да оправи нещата. Ще има да чакате – запишете си някъде, че и това съм ви го написал. Тя младежта не е проста. Запомнете, че съм посочил  и важна причина за бъдещите ви провали – жалките ви опити за „субоптимизация“ на научната организация на българското общество. Ще кажете, че съм саркастичен. Така де – огромна неолиберална некадърност – огромен сарказъм насреща. Ама нямало алтернатива. Как тъй ще да няма. Има – Деминг.  

Правилна теория? Не – производство на неолиберални зомбита

Нали още помните какво казвал Деминг за японците – че имали две неща: хора и правилната теория. Налице ли е в България правилната теория за нейното развитие? Да, да-а-а-а! – Хайек, Мизес, Фридман – опищяват пространството всеки ден неолибералните „тинк-танкисти“. Но я да спрем да слушаме звуците, издавани от чугунените глави и да се огледаме. Какви са  резултатите от „правилната“ теория? За 25 години населението намаля с 2 милиона човека, демаграфска катастрофа, безработица, глад, студ.  И други „благинки“.  Е, ако още мислите, че това е правилната теория – давайте. Ще станете още по-бедни, по-гладни и по-злобни. А има ли алтернатива? Има, разбира се.

А що се отнася до науката – не ви ли стана ясно, че текущата проектна система е пълна катастрофа? И пак и пак залагате същото по „стратегии“ и „оперативни програми“.  Честно да ви кажа, нескрито се радвам, че бях отрязан от финансиране от Фонда за научни изследвания (кой ли обича критиците, особено тези, дето се оказват прави) и нямам нищо общо нито със „стратегията“, нито с „оперативната програма“ за наука. Да се знае и да се помни!  А що се отнася до изгърмелия Фонд за научни изследвания – за 13 години съм ръководил 1 проект на стойност 7 500 лева, за резултатите от който колективът получи 1-ва награда на МОН за научни постижения. Не съм написал и една рецензия за този фонд, не съм участвал в никакви негови комисии, не съм участвал в никакви негови ръководни органи! Да се знае и да се помни! Защото един ден, като си замина, ще стане ясно  колко рецензии съм написал и какво е било участието ми на други места (не в тая държава). Пък нека ми се подиграват – нека да има поне един неопетнен глупак, ей така за цяр, дето казва народа.   

Климат на сътрудничество? Не – пещерен индивидуализъм
Накъдето и де се обърна, все слушам приказки, чиито смисъл е – аз, аз, аз, за мене да има, за мене да има и ..парата да пада. Да пада разбира се, не да се изработва. Е, никой не ви пречи да сте индивидуалисти. И какво – добре ли си живеете? Или сте толкова отчаяни, че гледате към Терминал 2 на летището?  Но така е – като не ти стига акъла да уредиш собствената си държава, отиваш да слугуваш в чужди. А какво ви пречи да си уредите държавата. Вече писах, че не сте по-прости от японците. Значи остава второто нещо – правилната теория. А тя изисква да смените настоящия климат на индивидуализъм с климат на колективизъм. И пак да ви напиша – и тиранозаврите са ловували в групи. И никой не ги е обвинявал в комунизъм. 

Знания в дълбочина?

Като чета, колко чете нашенецът на година, ясно ми е, че няма знания в дълбочина. Няма знания в дълбочина и при ръководителите на организации. Тук-таме някой да налучка нещо (преди да бъде хванат в яката хватка на първосигналната ни капиталистическа конкуренция).  Знания трябва да се трупат. Но само с трупане не става. Трябва и да се прилагат.

Какво да се прави – стратегията на Ерхард и тактиката на Деминг

Тук заглавието май казва какво имам наум. Като гледате, до какво ви води текущата филасофия за управление на организации и климатът на индивидуализъм по нашите земи – що не вземем да посменим малко нещата и да възприемем теорията, която е показала, че работи в Германия и Япония. Хитрец си ти Витанов, ще кажете. Знаеш, че ни бива като народ и искаш да ни предложиш  теория, която е дала добри резултати. Ама нас са ни омрежили с мрежа от тинк-танкове и танкистите им пеят ли пеят всеки ден, какви добри намерения имат. И покрай тези песни пускат по мрежата и идеи в полза на тези, които финансират мрежичките.  Винаги съм казвал – евалла на тези, които финансират мрежите. Те си гонят интереса и така трябва.  Позорът е за продажниците – тези, които продават народа си за няколко сребърника. Тъй де, на като сте тръгнали по пътя към ада, с какво очаквате да ви го постелят танкаджиите? А аз ви посочвам, че има и друг път – пътят на добрите резултати.  Ха бъдете здрави и честита новата 2014 година!  И накрая още нещо – за тази 6-та част на материала казвам :
Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"
Последното е цитат. Откъде ли? От книгата за Оцеола или от книгата за Улцана? Или пък от друго нещо? Което започва с – „Кой си ти?“

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ПО ТЕМАТА
1.) W. Edwards Deming. Out of crisis. The MIT Press, Cambridge, MA (1986)
2.) W. Edwards Deming. The new economics for industry, government education. The MIT Press, Cambridge, MA (2000).
3.) H. R. Neave. The Deming dimension. SPC Press, Knoxwille, Tennessee (1990).

Превод: Велимир Макавеев

Големите бели акули (Carcharodon carcharias), върховните хищници на световния океан, растат много по-бавно и живеят значително по-дълго отколкото се смяташе досега, според ново изследване проведено от Океаногафския институт „Уудс Хол“.

„Резултатите драстично увеличиха данните ни за максималната възраст и дълголетие на акулите в сравнение с по-ранните изследвания”,  казва Ли Линг Хамади, студентка от съвместната програма на МИТ и „Уудс Хол“, както и автор на проучване,публикувано в PLOS ONE.

 http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0084006

„Разбирането на дълголетието на видовете, темпото на растеж, възрастта на сексуално съзряване и разликите в растежа между мъжки и женски индивиди са изключително важни за усилията за опазване на съответния вид”, каза тя.

Определянето на възрастта при рибите разчита предимно на анализа на увеличенията в растежа на минерализирана тъкан като например отолити (ушни кости), гръбначни прешлени и пръстени на перките.  Последните растат през целия живот на рибата като добавят допълнителни пръстени, наподобяващи пръстените на дърветата, чрез които се определя възрастта им.

Определянето на възрастта при белите акули може да е предизвикателство. Докато гръбначните прешлени са конструирани от пластове тъкан, наслоявали се в определена последователност през целия живот на даден индивид, то периодичните тъмни/светли пръстениса по-малко отчетливи отколкото в другите видове и не е задължително да показват годишен растеж.

„Традиционно се смяташе, че пръстените показват ежегодния растеж. В много случаи това е вярно за част от живота или за целия живот на индивида, но все по-често това бива опровергавано,”казва съавторката на изследването Лиза Натансон, морски биолог в Североизточният научен център за морска биология в Нарагансет http://www.nefsc.noaa.gov/aboutus.html .

За това изследване учените са използвали радиовъглерод, произвеждан от термоядрено устройство, като първото тестване на тази технология е било през 1950 и 1960 год. Радиовъглеродът бива вкарван във тъканта на морски организми и това служи като своеобразен маркер за измерване на възрастта на организма от времето на инжектирането до това на измерването. Така този времеви печат в гръбначните прешлени може да бъде използван за измерване на възрастта на животното. Лабораторията по масспектрометрия е провела радиовъглероден анализ на колагена в гръбните прешлени на бялата акула. Всички гръбначни проби са от бели акули, уловени в северозападната част на Атлантическия океан в периода 1967-2010 г. Цялата информация е архивирана в Североизточният научен център за морска биология в Нарагансет, който има най-голямата колекция екземпляри от този вид.

Пробите са заснети с апарат, прикачен към стереомикроскоп, за да може да се преброят пръстените на растежа. „Това изследване демонстрира колко полезно е използването на най-новите технологии за разбулването на фундаментални въпроси на океанската екология,” казва съавтора на изследването Саймън Торолд, биолог във Океанографския институт „Уудс Хол“ и научен ръководител на Хамади. „Радиовъглеродният времеви печат в гръбначните прешлени на бялата акула предоставя неоспоримо доказателство за дълголетието на акулите, което не можеше да бъде определено досега чрез традиционните методи.”

Учените са открили, че пръстените се появяват ежегодно в малки и средни бели акули в северозападния Атлантически океан. При големите индивиди обаче пръстените могат да изтънеят дотолкова, че да не може да се определи възрастта по тях и не се появяват със същата ежегодна честота. С живот от около 70 години, белите акули може да са най-дълголетните хрущялни риби. Въпреки, че могат да бъдат намерени предимно във умерени и субтропични води, белите акули преминават големи разстояния и могат да бъдат открити из световния океан. Белите акули се считат за „уязвими” из целия свят. Тъй като индивидите растат бавно и узряват късно то популациите от бели акули са още по-чувствителни към риболов и други въздействия върху природата.

„Тези открития променят начина по който гледаме на популациите от бели акули и средствата с които се опитваме да ги опазим,” казва съавторът на изследването Грег Скомал, асистент в Океанографският институт „Уудс Хол“ и морски биолог.

Източници:
http://www.whoi.edu/news-release/LongevityWhiteSharks

http://www.sci-news.com/biology/science-extreme-longevity-great-white-sharks-01677.html

https://www.nsf.gov/news/news_summ.jsp?cntn_id=130147

Събиране и съхранение на образци за генетични изследвания. Проблеми и предизвикателства при работа с фосилна ДНК

За целта на филогеографските изследвания, а и с популяризирането на молекулярните изследвания като цяло, постоянно е нужно да се събират проби за ДНК анализ, както и да се работи с музейни образци и фосили.

При своята работа полевите биолози и ветеринари, е добре да спазват няколко процедури при събиране и съхранение на образци, с цел бъдещ ДНК анализ. Основната трудност при събирането на  проби за генетичен анализ е съхранението им от ДНК деградация. Основния деградиращ агент на ДНК са ензимите с ДНК активност,те могат да присъстват в самата проба, но могат и да се появят от растящи микроорганизми в пробата. Основата цел на съхранение на пробите е да се инактивира тази активност или да се предотврати дейността на ензимите. Има няколко начина да се инактивира активността на ензимите, но те са скъпи или изискват реагенти, които нормално не се намират при полевите биолози или ветеринари. От друга страна, е най – лесно и евтино да се дехидратира пробата, с цел спиране на ензимната активност. Най – честия, ефикасен и лесен начин да се направи това е:

• Дехидратация на пробата чрез силика гел или други изсушители. Те могат да се намерят в супермаркетите, магазини тип „направи си сам”, цветарски магазини, където ги използват за подсушаване на цветята. Изсушените проби могат вече лесно да се транспортират, като единствено остава да се съобразим с изискванията на конкретната страна за внос на такива продукти, с оглед евентуалното пренасяне на болестни микроорганизми или техни спори.
• Дехидратация на пробата с етанол / 70-100%/. По ниската концентрация на алкохола, помага за по- лесното пренасяне, тъй като не е опасно запалим, но същевременно при по – ниска концентрация е възможна частична активация на ензимната активност. Затова концентрация по – малка от 70% не се препоръчва. Същевременно друг алкохол освен етанол, например метанол, не се препоръчва, защото би могъл да попречи на последващата екстракция и амплификация на ДНК.

Така повечето съхранени проби, ще бъдат изсушени или поставени в етанол и е добре да се направи и следното:

• Етикетиране. Винаги слагайте етикети с означения на своите проби, за да знаете кога и къде сте ги съхранили, както и водете дневник на пробите. С времето това може да се окаже особено важно. Етикета трябва да включва : референтен номер, дата на събиране на пробата, място, вида от който е взета пробата. Референтния номер, трябва да е същия като този във водения от Вас дневник, със същата информация като на етикета на пробата, плюс името на колектора, точната информация на мястото, включително GPSданни, плюс други наблюдения ако са считани за необходими. GPSданни е добре да има, защото е основна информация при филогеографските изследвания. Още нещо е добре да се има предвид, надписването да е с подходящ перманент маркер, за да не се окаже, че при пристигането си, пробата е вече с неясно съдържание.
• Избягване на замърсяване на пробата. Много лесно човешка ДНК може да попадне в пробата. За някой анализи, това не е проблем, тъй като анализите използват методи, които са видовоспецифични или се използват процедури, които не „вземат” човешката ДНК от пробата. Въпреки това, при някой изследвания замърсяването на пробата с човешка ДНК е от значение. При взимането на пробата не е необходимо да носите ръкавици и маска, ако сте на полето, просто трябва да внимавате и да избягвате взимане или докосване на пробата с голи ръце. Много по – важно е да избегнете смесване на пробите. Затова, винаги стерилизирайте/ дезинфекцирайте скалпела си преди манипулация, накрайника за взимане на екскременти или иглата при взимане на кръв.
• Повече, не означава по – добре. Понякога се стараем да съберем колкото може повече материал. Например  старателното напълване на съда с тъкан или екскремент  не е най – добрия начин за съхранение на пробата. Изпълвайки съда, вие оставате много малко място за изсушаващия агент. Добре е при поставянето на пробата, тя да е изцяло покрита, например с етанол, като така се уверите , че е добре съхранена, за да не се окаже че накрая имате много, напълно безполезни проби. Така, че ако имате желание да съберете по – голямо количество проба, по – добре разпределете пробата пропорционално в няколко съда, отколкото да я събирате в един и да няма място за етанола.

Видове проби

Косми – едни от най – добрите проби

Космите са може би едни от най – добрите проби за събиране. Те са едновременно лесни за съхранение и за транспортиране, както и да се получи добра ДНК от тях.Ако Вие сте хванали животно на полето или може да се доближите до животно в зоопарка, безспорно това е най – добрия метод за събиране на проби. Освен това, ако сте на полето е много по – лесно да намерите козина, закачена по храстите, което също е много добра проба. Ако отскубвате косми от животното, гледайте за груби косми, които са чисти и трудно се отскубват. Тези косми обикновенно се отскубват с луковиците, които съдържат жива тъкан, от която може да се изолира ДНК. Достатъчно количество за изолиране на ДНК е 5 – 10 косъма с луковици от всеки индивид. Винаги се уверявайте, дали космите са с луковици, в противен случай са неизползваеми. Най  - добрия начин за запазване на космените проби е в сух, без восък, запечатан плик за писмо. Може да етикетирате пробата, като надпишете плика. Няколко плика може да поставите в отделен съд или найлонова торба, със силикагел или друг изсушител, за да се поддържат пробите сухи. Пликовете без восък имат пори, през които пробата диша.

Екскременти – може би следващите най – добри проби

Екскрементите или изпражненията са лесни за събиране и от тях може да се изолира ДНК, когато са съхранени свежи. Друга добра страна на пробите от екскременти е, че не се нуждаете от специални разрешения за транспортирането им, ако са съхранени в етанол. Въпреки, че в някой страни все още има експортни изисквания. Освен това те са удобни и с това че не изискват задържане на животното и така се избягва неговото стресиране, така че обикновенно този начин на събиране на проби е за предпочитане.

Когато събирате проби от екскременти спазвайте следното:  да бъдат възможно най – пресни; необходим е само външния слой с животински клетки. Вътрешния слой обикновенно съдържа гъби, инсекти и други възможни, които ще доведат до нечисто получаване на  ДНК. Външния слой се опира в животинския чревен път, и така в него остават клетки от покритието му. Ако външния слой е замърсен с гъби или инсекти, е възможно да попречи на изолирането на чиста ДНК. От друга страна е възможно да се случи да се взима проба при сухи условия  и външния слой да е много изсъхнал, така че да не може да се вземе проба и изолира ДНК от него, дори и да е на няколко седмици. Много важно е да запомните, да не пипате пробата с голи ръце, от една страна да не замърсите пробата с Ваша ДНК, а от друга да предпазите своето здраве.. Най – добре да отчупите клонче от близко дърво, да го разцепите на две или обелите от кората и да използвате свежата повърхност за загребване на проба. Идеални съдчета за събиране на проби са 5 мл туби с капачки. Отваряте капачката и я оставяте изправена нагоре, като поднасяте отвора на тубата към мястото за вземане на проба. Използвайте клонката, за да остържете 1 – 2 см от повърхността в съда. След това може да вземете още една проба в друг съд. Така ще имате около 2 мл проба във всеки съд. След това допълнете съда с етанол / 70-100 %/, така че отношението проба/етанол да е 2/3. Затворете съда, опаковайте го с парафилм / опаковъчно фолио , за да избегнете изтичания, изхвърлете пръчицата и вземете нова клонка за нов образец. Така събраните проби може да съхранявате на стайна температура. По специфични са условията и начини на събиране на екскременти при водни животни като делфините и дюгоните.

Тъканни проби – добра ДНК, трудни за транспорт

Тъканните проби могат да посигурят много добър материал за получаване на ДНК, но са трудни за транспортиране поради експортните/импортни ограничения на различните държави. Ако сте хванали животни или работите в район където са чести случаите на умрели при автомобилни произшествия животни, както и ловни райони, Вие ще можете да вземете тъканни проби и ще ви е жал да не се възползвате от случая да го направите. Когато решите да вземете тъканна проба, помнете, че е необходимо много малко количество и че трябва да дезинфектирате скалпела преди да вземете нова проба.

Ако сте попаднали на животно на пътя или сте заловили животно, най – доброто място за вземане на тъканна проба са ушите. Малка част около 1 – 2 см. , дори и по – малко са достатъчни за изолиране на добра ДНК като качество и количество. Малко парченце от ухото е по – добра проба от част от мускул, защото не гние така бързо. Ако имате достъп до месото, от пътно произшествие или лов, първо го помиришете, ако мирише лошо по – добре не взимайте проба, може да се окаже , че тя няма да свърши никаква работа, защото деградационните процеси са разрушили голяма част от ДНК, ако няма лоша миризма, отрежете малко парченце , няколко кв.мм от тъканта е достатъчна.

Най – добрия начин да съхраните тъканните проби е да ги поставите в етанол, като се уверите и запомните, че трябва пробата да е добре покрита с етанол. Ако сте отрязали няколко кв.мм, може да използвате 2мл туби с капачки, в които да я поставите и залеете с етанол. Отново увийте тубата /капачката/ с парфилм/опаковъчно фолио, за да предпазите от изтичане и я надпишете. Съхранените по този начин проби могат да стоят на стайна температура.

Кръвни проби – прекрасна ДНК, но скъпо

Получената ДНК от кръв е може би с най – доброто качество въобще, но е все още скъпа за получаване и екстракция. Освен това, за да получите кръв от животно, ще трябва да го обездвижите по някакъв начин или да го упоите, което не винаги е идеално за получаване на желаното количество проби. Най – добрия начин за  събиране и съхраняване на  кръвта е във вакумтейнери / с буферен агент ЕДТА EDTA / или с Изи Блъд Буфер/ Easy Blood Buffer (EBB)/. Ако използвате вакумтейнери се убедете, че добре сте разтворили пробата във ЕДТА и е съхранявайте в хладилника. Ако използвате EBB ще трябва да разтворите равен обем кръв и буфер и също съхранявайте в хладилник. Обикновенно е нужно много малко количество кръв за получаване на ДНК, около 1мл кръв е напълно достатъчно за генетични изследвания.

Други проби

Кости и зъби също могат да послужат за получаване на ДНК, но е трудно и ненадежно. Освен това костите могат да се транспортират трудно, затова не ги препоръчваме като материал за генетични изследвания, освен по липса на друго.

Гореописаният начин за събиране на проби касае случаите, когато имаме нужда прабата да стигне до лабораторията и веднага да бъде изследвана. По различно е когато искаме да съхраним пробата за дълго време, например години по различни причини, било защото в лабораторията има твърде много проби, които физически не могат да бъдат обработени веднага, било защото бихме искали да съхраним проба за бъдещи изследвания. Най – препоръчителното, ръзбира се, е ДНК веднага да се изолира от получената проба и да се съхрани при -80 С. При невъзможност да се изолира веднага, тогава пробата е добре да бъде замразена при -80 С или поне при температура на нормален фризер. Тази проба може да бъде разтворена в етанол, но може и да се замрази сама по себе си чиста. В последния случай при възможности това може да стане направо на полето в преносим контейнер с течен азот. Когато искаме да съхраним проба за дълго време в етанол е желателно етанола да не бъде 70%, защото от опит е установено, че макар и бавно, при наличието дори и на малко количество вода, ДНК може напълно да деградира и когато ви е необходима, да се окаже че вече не може да работите с нея. Препоръчителната концентрация, установена опитно е 95-96% етанол и съхранение при минусови условия. Макар по – горе да е указано 100% етанол, на практика такава концентрация на етанола няма, максималната съществуваща концентрация е 96%. Указания етанол с 100% концентрация е етанол без 4% водно съдържание , а с 4% съдържание на бензен. Този етанол не е за препоръчване, защото бензена поврежда ДНК молекулата.

Фосилна ДНК

Вече три десетилетия се работи с фосилна ДНК. Макар някой изследвания да са неуспешни, поради замърсявания на пробата или неуспешна екстракция на ДНК, въвеждането на нови молекулярно генетични техники допринасят съществено за развитието на работата с фосилна ДНК, така необходима за добри филогенетични изследвания. Фосилната ДНК ни помага да проследим историческия и древен генен поток във времето, което ни дава динамична времева и географска яснота за генетичното разнообразие. Съчетано с данните за околната среда и хронологична информация / напр. радиодатировка/ е възможно да се правят връзки между климатичните промени, антропологичното влияние и промените в генофонда на популациите / видовете. Анализите основани на фосилна ДНК дават възможност да се регистрират популационната динамика, стеснявания, изчезвания, разширения, реколонизация назад до късен плейстоцен. Фосилна ДНК е изолирана успешно от фосили на 50 000 год, но в редки случаи и на повече от 100 000 години. Работата с фосилна ДНК дава възможност за проследаване във времето на изчезнали линии от еволюционните отношения, нещо което не е възможно да се направи само от проби от една времева точка и то съвременна. Това е интересно от гледна точка на проследяване на стеснения и други еволюционни събития, случили се много преди съвременните представители.

Сравнителна схема на изследвания основани само на съвременни данни и на данни от различен времеви период. Докато първата дава възможност да се видят само съвременните видове, съществуващи до днес, втората е много по – информативна, защото включва и изчезнали видове.

Възможността да се работи с ДНК от различен времеви интервал дава много по – широка представа за еволюционните процеси, за развитието на отделните популации/видове във времето и пространството. Дава отговори по отношение на съвременния статус на дадена популация/вид, дали нейния генофонд е в резултат на свиване или начално разширение, което е от значение за опазване на видовото разнообразие.

Проблеми и предизвикателства за работа с фосилна ДНК

Рабата с фосилна ДНК е голямо предизвикателство и изисква приемането на твърди стандарти на работа, с цел да се получат добри и автентични резултати. Когато има успех на получаване на ДНК от фосили, обикновенно става въпрос за мтДНК, рядко има успешно изолирани нуклеарни фрагменти. мтДНК обичайно се изолира в малко на брой копия / до 100 молекули/ и  е доста накъсана /  от 100 -500 кб фрагменти/. Освен това фосилната ДНК често има postmortemмодификации или деструкции, както и може и да има крослинкове. Установено е, че проблемите на работа с фосилна ДНК /малкото накъсани копия, деградацията/ се дължат на условията на средата, къдета са намерени фосилите и също така как са съхранявани в колекциите. Температурата и влагата играят съществена роля за получаване и работа с фосилна ДНК. Трудно и почти невъзможно е да се изолира ДНК от фосили били на топли и влажни места, докато е много по – висока вероятността да се направи добър анализ от фосили от студени и сухи места.

Критерии и насоки на работа с фосилна ДНК за получаване на автентични резултати от изследванията:

1. Отделна пре – PCR лаборатория, строго определена за работа с фосилна ДНК, където да са приети строго определени начини на работа, които да предотвратяват замърсявания на пробите при анализ.
2. Използването на костюм, ръкавици, маска, презпазен лицев щит, са задължителни, с цел минимизиране на вероятността от замърсявания.
3. Да са бъдат включени няколко негативни / празни/ екстракции на ДНК и PCRконтроли, които да са включени на всеки експеримент, с цел проверка автентичността на пробите.
4. Да се работят малко на брой проби едновременно, например  - две празни проби и 8 с фосилен материал на всяка екстракция.
5. На всяка екстракция  да се прави независима, отделна репликация, с цел повторимост на резултата.
6. Клониране или директно секвениране на независимите PCRамплификации, в случай че материала за изследване е много малко количество.
7. Спазване на строга дезинфекция на помещението, всички прибори, уреди и апарати с помощта на дезифенктанти и УВ лампи.

Центрове и лаборатории за работа с фосилна ДНК:

• Австралийски център за работа с фосилна ДНК – Аделаида, Австралия.

http://www.adelaide.edu.au/acad/

• Палео ДНК лаборатория в Университета Лейкхед – Канада

http://www.ancientdna.com/

• Център по геогенетика към Природонаучния музей към Университета в Копенхаген – Дания

http://geogenetics.ku.dk/

• Палео и архигенетика към Еберхард Карлс Университет в Тюбинген, Германия

http://www.geo.uni-tuebingen.de/arbeitsgruppen/ur-und-fruehgeschichte-und-archaeologie-des-mittelalters/forschungsbereich/palaeogenetik/arbeitsgruppe.html

• Лабораторията Шапиро по фосилна ДНК към Департамента по биология към Университета в Пенсилвания , САЩ

https://homes.bio.psu.edu/people/faculty/bshapiro/ 

Автори:Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников

Семейството на враните Corvidae  включва 113 вида, поделени в 25 рода, които доста се различават един от друг. Тези видове са космополитни пойни птици, като най - характерните представители са враните, гарваните, сварчките, свраките, сойките, чавките. Рода Corvus, който включва чавките, враните и гарваните съставлява повече от една трета от цялото семейство. Те се считат за едни от най - интелигентните животни, доказали своя интелект при редица наблюдения. Отношението мозък/тяло е като на човекоподобните маймуни и китоподобните. През последните години е имало доста обсъждания относно еволюционните отношения в  семейството на враните и техните родственици. Врановите и техните родственици са се появили преди около 35 милиона години на територията на днешна Австралия и постепенно са се разпространили в Стария и Новия свят.
Филогеографията на тези космополитни видове е изследвана, с цел да се изясни начина на разпространение във времето. Общо за тези видове е делението им на Източни и Западни линии - мт.хаплотипове, като единствено 3 вида  - Corvus corax - гарван , Perisoreus infaustus - сибирска сойка, и Nucifraga caryocatactes  - сокерица, са изключение и нямат такова деление.

Фиг1. Филогенетично дърво, основано на 169 нуклеотидна последователност на контролния регион на мт ДНК, на широко разпространените евразийски видове вранови, за да се представи географското поделение.
Това поделение на източни и западни подклонове се обяснява с екологично събитие в късен плейстоцен, което се е отразило на почти всички видове. Трите вида, които са изключение и не дават такова поделение, вероятно поради изключително силния генетичен  поток в цяла Холарктика, което ги обединява в общ клон.

Тук ще разгледаме само някой много популярни видове.

Гарван , Common raven,Northern Raven , ворон , Corvus corax L. 1758

Когато дойдат зимните месеци януари и февруари , винаги си спомняме за картината „Обесването на Васил Левски”. Много силен художествен  образ е гарвана, тази птица проклета, която грозно грачи. Гарванът в човешката история е останал като символ на лошо проклятие или смърт. Предвестник на отвъдния свят, носител на душите на убитите и проклетите, на духовна фигура или бог.  В литературата е описван от творци като Шекспир, Едгар Алан По, Чарлз Дикенс, Толкин, Стивън Кинг и много други. По света все още се използва като административен символ в някой региони: национален символ на Бутан / краля на Бутан носи корона с гарван/, официална птица - символ на територията на Юкон.
Гарванът е най-големия и най-разпространения представител от врановите. Дължина на тялото 60-65 см. Мъжките са по-големи от женските, но няма друг полов диморфизъм. Дължината на крилата на мъжките е  410-473, на женските  385-460, средно 441,2 и 432,3 мм. Мъжките тежат 1100-1560, женските 798-1315, средно1383 и 1085 г. Размах на крилете достига 1,40-1,50 м. Продължителност на живота до 21 години. Възрастните са с черно оперение с виолетов, син или пурпурен блясък. На гърлото имат множество щръкнали перца, които образуват брада. Младите са матово черни, почти без блясък и със слабо изразена брада. При всички възрасти клюнът и краката са черни, а опашката е дълга и клиновидна. Издава пронизителен крясък „ кро-кро-кро”, включително и в полет. Гарванът съжителства съвместно с човека от хиляди години и по тази причина няма митология и фолклор, в който да не е отразен. На някой места гарваните са толкова многобройни, че хората ги считат за вредители. Като вид, една от причините да се реализира така добре е всеядната му диета. Гарваните са изключително приспособителни и изобретателни в намирането на източник на храна. Диетата им включва мърша, насекоми, гризачи, други малки животни, плодове, семена, ядки, хранителни отпадъци. Изключително интелигентни животни. Гнездовия му ареал обхваща Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка. На Балканския полуостров обитава варовикови и вулканични скални комплекси, отвесни стени и разредени гори до алпийските части на планините. Гнездата са в труднодостъпни ниши, цепки и входове на пещери, както и на дървета. През зимата образува концентрации / до около 200 индивида/ около сметища, ферми и др.
Определят се следните подвидове на гарвана:

• C. c. corax -  в цялата европейска част от ареала на вида  (без Испания и Португалия) на юг до Крим, Кавказ, Копетдаг, северен Иран, западен и среден Сибир. Има относително къса и извита човка.

• C. c. varius - Фарьорски гарван, разпространен в  Исландия и Фарьорските острови. Има 2 варианта на окраска : белопетнист/ Pied Raven (Corvus corax varius morpha leucophaeus/и по-тъмен, почти черен. Оперението е по матово, отколкото на обикновения гарван, размера е среден. От 1948 г насам белия вариант не е срещан и се счита за изчезнал. До днешно време има съхранени 15 препарирани птици от този цветови вариант в различни музеи. На 12 юни 1995 г са пуснати в обръщение марки с образа на този гарван. Като цветови вариант, петнистия гарван, най-вероятно се различава по един/малко от няколкото алели за окраската спрямо черните видове. Този/тези алели са били рецесивни. Тоест теоретично напълно е възможно този вариант да не е напълно изчезнал, както се счита и все още да присъстват тези рецесивни алели, но да не се проявяват. Тъй като популацията на фарьорския гарван е намаляваща и наброява няколко стотин птици, за съжаление това е много малко вероятно.

• C. c. subcorax -  Гърция, Централна Азия,  западен Китай, без Хималаите. По външен вид е по - голям от обикновения, брадата е сравнително къса. Оперението е черно, на гърдите и шията перата имат кафеникав оттенък, както при пустинния гарван. Основата на перата на шията по правило е бяла. Понякога този подвид го наричат C. c. laurencei, основавайки се на популацията , описана от Hume в Синд през 1973 г., което се явява предпочитано, понеже видът subcorax, намерен и описан от Николай Северцов се отнася за пустинния гарван (Corvus ruficollis)

• C. c. tingitanus - Канарски гарван, разпространен в  Северна Африка, на юг до Суса / южно от Атлас/, на изток до Киренаики и Мерса - Матрух, Канарските острови.Първоначално имал наименованието C. c. canariensis. Най - малкия по размер гарван от всички подвидове. Перата на гърлото са много къси, оперението има отличителен мазен отблясък, клюна е къс, но масивен. Оперението има по-кафеникав оттенък от северноафриканските гарвани.

• C. c. tibetanus - Тибетски гарван, разпространен в  цялата планинска част на Средна Азия / без Тюркмения/, Хималаите и Тибет. По- голям и с повече блясък в оперението от другите гарвани, масивен клюн, по- дълга брада. Ириса на окото кафеникав, а основата на перата на шията е сива.
• C. c. kamtschaticus - Камчатски гарван, разпространен в Сибир, на изток до река Лена и на юг до Задбалкалието и Монголия. Размера е  среден между размерите на C. c. corax и C. c. principalis, клюна е по-дълъг и тънък.  
• C. c. principalis - обитава Гренландия и Арктическа Северна Америка до Британска Колумбия. Размера му е по- голям от на другите подвидове, клюна му е най-дълъг , перата на шията са големи, оперението е с характерен блясък.
•  C. c. sinuatus - Западен гарван, разпространен в западните САЩ, на юг до северен Хондурас и Мексико, както и прилежащите острови. Той е по- малък по размер и по-тънък и малък клюн в сравнение с   С. с. principalis. Освен основната популация има видове, обитаващи далеч в югозападните САЩ и северозападно Мексико / включително остров  Revillagigedo). Тези видове понякога се отнасят къмС. С. sinuatus, но някой ги отделят в отделен подвид С. С. clarionensis.
• С. с. laurencei - Израел, Сирия, Белуджистан, планините на източен Иран, северозападна Индия от Раджапутан до Синд и Пенджаб, вероятно и Мала Азия. Размера е среден, клюна е разположен високо и по-извит за разлика от клюна на  C. c. corax, и по-дълъг отколкото на  C. c. tingitanus.
• С. с. hispanus - Испански гарван, разпространен в Испания, Португалия и Балеарските острови. По размер е по- малък от C. c. corax, крилата са пропорционално по-малки.

Подвидовете се отличават основно по размера и окраската на основата на малките пера. В европейската и азиатската част на ареала, размерите на гарваните се увеличават в направление от запад на изток. Има и изключения: птиците от Исландия и Фарьорските острови са по - големи, гарваните от Западен Сибир, средно взето са  по-малки от гарваните в европейската част на Русия. Американските гарвани също намаляват размерите в посока на юг. Екологичните различия основно са изразени в биотопично размесване на подвидовете и някой детайли на размножителния цикъл.
Гарванът се е появил в Стария свят и се е разпространил през Беринговия проток, когато е бил заледен и е свързвал двата континента, към Северна Америка. Нови генетични изследвания, основаващи се на ДНК анализ на гарвани от цял свят, определят разделението им на два основни клона: Калифорнийски клон и Холарктически клон. Калифорнийския клон е намерен само в югозападните САЩ, докато Холарктическия е разпространен в цялото западно полукълбо. Птиците от двата клона са подобни на вид, но групите са генетично различни и са започнали да се отделят една от друга преди 2 млн. години. Изследвания базирани на мтДНК, дават информация ,че гарваните от останалата част на САЩ са по-близки генетично до тези от Европа и Азия, отколкото до тези от Калифорнийския клон. Гарваните от Калифорнийския клон са генетично по-близки до Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus) , отколкото до  гарваните от Холарктическия клон. Тези от Холарктическия клон са генетично по-близки до бялата врана (C. albus) , отколкото до гарваните от Калифорнийския клон. Така гарванът е определен като парафилетичен вид. Едно от логичните обяснения за тази парафилия е, че преди 2 млн. години гарваните от Калифорнийския клон са се отделили географски от тези в Европа и Азия по време на заледяванията. Преди около 1 млн. години част от Калифорнийския клон дивергират в нов вид - Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus). Представители на Холарктическия клон са мигрирали по-късно в Америка от Азия, навярно по едно и също време  с хората. Последни изследвания на мтДНК показват, че изолирана популация на Канарските острови е различна от останалите популации. Това изследване не включва представители от Северна Африка и затова все още не е окончателно изяснено, тъй като морфологично тези гарвани са много близки до популацията на Канарските острови.
Половата зрялост при гарвана настъпва на възраст около 2 години. Двойките са постоянни. Гнездовите участъци са обширни - около 3-4 км, но понякога до 10 км, но винаги постоянни. В случай на разораване на гнездата и гибелта на ново излюпените, гарваните строят нови гнезда / или заемат чуждо/ пак в пределите на същия гнездови район. Двойките обикновено имат две гнезда, които птиците използват в различни години. Гнездата се използват много години, даже десетилетия. Чифтосването и брачните игри при южните представители започва в началото на февруари / Туркмения/, а при северните към средата и края на февруари. За гнезденето гарваните са свързани с гората, а където няма гора към скални участъци. В направата на новото и ремонта на старото гнездо участие взимат и мъжкия и женската. Ако не се обезпокояват птиците, могат и на близко разстояние до човека да строят гнезда. Броя на яйцата на едно мътене са от 4 до 6, понякога 3 или 7 броя. Размера на яйцата средно е
49,7×33,4 мм. Цвета е светлосиньо зеленикав със сивкаво зелени и кафеникави точки. Мътенето продължава от 19 до 21 дни. Обичайно едно мътило се излюпва за година, освен в случай на смърт или разрушаване. Новоизлюпените гарванчета се хранят  и от двамата родители със същата храна, която и възрастните. Първия полет на малките се случва около средата на май, а на север през юни.  След като се научат да летят, младите остават близо до възрастните още дълго време и ги напускат или късна есен или даже януари на следващата година.
Гарванът притежава голямо търпение и преди да предприеме някакво действие той може дълго да чака. Търпението му се изчислява в минути, което до доближава на ниво на приматите. Освен това гарваните имат жестове/знаци, с помощта на които привличат вниманието на другите гарвани: например взимат с клюна си някакъв предмет / който може да се намира близко до тях/ и демонстрират на другите. В първия момент вниманието се привлича от предмета, но след това се разпознава самия подаден знак. Тази тактика е аналогична на действията на малките деца, които се опитват да привлекат внимание върху себе си.

Гарванът се счита за една от най-умните птици. Британски учени потвърждават наличието на интелект. Когато учените решават да проверят действително ли гарвана има интелект, на птиците са давали да пият вода от дълбока кана, в която той не може да достигне до водата с клюна си. Тогава гарвана е бутал в каната различни предмети с които е повишил нивото на водата, за да може да пие вода. Такава съобразителност по-рано учените са наблюдавали само при човекоподобните маймуни. По думите на ръководителя на експеримента Алекс Тейлър, гарваните са способни да различат обекти, които се държат на повърхността и плуват и такива, които потъват. Гарваните първо бутали в каната първоначално гумени и пластмасови предмети и като видели ,че не потъват и не повдигат повърхността на водата, продължили с по-тежки, които потъват. Британския лингвист Дерек Бикертон наскоро съобщи, че според него гарваните са един от четирите познати животински вида, които могат да си подават знаци и сигнали за събития, които са отдалечени във времето от момента на предаване на тези сигнали. Има наблюдения, че гарваните са способни да организират други животни да им вършат полезна работа, например да „извикат” вълци и койоти, когато намерят труп на животно. Когато дойдат хищниците те разкъсват трупа и така го правят по-достъпен за птиците. Гарваните обичат да събират лъскави предмети и в началото учените са смятали, че го правят за да впечатлят други гарвани. Впоследствие правят извод, че това е така, защото младите гарвани са любопитни за всяко ново нещо, това влечение към новото отслабва с годините и старите гарвани дори показват фобия към нови неща. Младите гарвани освен това са много игриви, разигравайки всякакви игри във полет и дори включвайки други видове на игра тип ”хвани ме, ако можеш”. Те са и едни от малкото видове, за които е известно че си правят играчки.
Гарваните охотно се хранят с мърша и затова се асоциират със смъртта, като и до днешен ден се отразяват в културата на човека:

• В античната митология гарвана е бил спътник на Аполон, съзвездието Гарван е свързано с древногръцкия култ към Аполон.
• Върховния бог в германо - скандинавската митология Один се съпровожда от гарваните Хугин и Мунин /мислещия и помнещия/
• В преданията, гарваните обикновено долитат на местата с кръвопролитие и изкълвават очите на убитите воини.
• В скандинавските митове появата на гарвана - това е лош знак, предвещаващ нечия гибел.
• В Стария завет гарваните носят храна на пророк Илия в пустинята, а цвета на косата на цар Соломон в песните се сравняват с цвета на враново крило.
• В епоса на Гилгамеш само гарваните, пуснати от ковчега, съумяват да намерят суша след всемирния потоп.
• Народната балада „ Трите гарвана” / The Three Ravens/ и нейната производна “Twa Corbies”, разказват за гарвани, обсъждащи изяждането на тялото на водача с различен изход.
• Стихотворението на Едгар Алън По „Гарванът” се счита за едно от най-значимите в историята на поезията.
• Разказа на Иван Бунин” Гарванът”
• Песента на The Scorpions “ Черен гарван”
• Песента на шведската симфо - метал група Therion «Raven Of Dispersion» от албума Vovin
• Кинофилма „Гарван”, с интересен сюжет, в който гарвана се явява ангел - хранител на главния герой
• Книгата” Гарвани” на американския писател Джордж Доус Грин
• В книгата на Чарлз Де Линт „ Напуснати небеса” се разказва за девойки  - гарвани
• Съществува и разработчик на компютърни игри Raven Software, на който логотипа е гарван
• В измислената вселена Warhammer 40000 Корвус Коракс  - е името на примарха на легиона на Гвардията на Гарвана.
• Древноримската пословица  Comix cornici nunquam confodit oculum (корникс корници нунквам конфодит окулум) - Гарван гарвану око не вади

Фиг 2. Географски ареал на разпространение на гарвана.

Черна врана,Чёрная воро́на, Сarrion Crow,Corvus corone L. 1758
Сива врана, Серая ворона, Hooded Crow, Corvus /corone/ cornix L. 1758

Черната и сива врана, подобно на гарвана са едни от най-разпространените и обичайни представители на рода Вранови в Европа и Азия. Името Corvus corone произлиза от латинското сorvus - гарван и гръцкото  κορώνη  -  врана. Дискусионен е въпроса за това доколко източните подвидове се различават от западните и дали има достатъчно разлики, за да се отделят в отделни видове. Въпреки, че сивата и черната врана са описани от Линей като отделни видове, до днешен ден продължават споровете относно таксономичния статус на тези врани. Редица  генетични изследвания, показват липса на генетична разлика между тези видове и затова редица автори приемат, че сивата и черната врана могат да се разглеждат като един вид. Тогава черната врана описват като Corvus corone corone, а сивата - Corvus corone cornix. Далекоизточната черна врана понякога също разглеждат като отделен вид Corvus orientalis, а за европейската черна врана оставят Corvus corone.

Вида Corvus corone се поделя на 6 подвида, повсеместно разпространени.

• Corvus corone cornix Обикновенна сива врана определяна още като
• Corvus cornix , Hooded crow
• Corvus corone sharpii Източна сива врана
• Corvus corone corone Обикновенна черна врана
• Corvus corone orientalis Източна черна врана
• Corvus cornix cappella среща се в Междуречието и Южен Иран
• Corvus cornix sardonius Сардинска врана

Съгласно филогеографските изледвания, основани на мтДНК, тези подвидове се поделят на източни и западни подклонове. Оперението е съответно  - C. c. corone и C. c. orientalis - черно, а C. c. cornix, C. c. sardonius и C. c. capellanus - сиво черно. Източния подклон включва птици от руския далечен изток и Япония, които са черни.  Разпространението на C. c.orientalis се простира на юг до Китай и Кашмир и също се включва към тази хаплогрупа. Западния подклон вероятно е обособен от два рефугиума – подклон „а”, формиран главно от индивиди от Англия до Централен Сибир  и втори подклон”в”, включващ индивиди от източните региони, Киргизстан и Байкалския регион до североизточна Русия /Камчатка/. Сред западния подклон, състава на черната популация е на запад и на изток, докато сиво-черната формира центъра. Хибридната зона между C. c. cornix и C. c. orientalis , се простира между река Об и Енисей в западен Сибир и е широка около 150 км. Европейската хибридна зона , с ширина от 30 до 100 км между C.c. corone и C. c. Cornix се простира от Лигурските Апенини през южния край на Алпите и през централна Европа на север до Ютландия до южна Шотландия.
Няколко изследвания показват, че тази хибридна зона е изключително стабилна за последните сто години, и се премества относително слабо и локално.  Отношенията между C. c. corone и C. c. cornix са определени като вторична контактна зона, след като тези популации веднъж са били изолирани в миналото. Тъй като не може да се определи строга зависимост между оперението и генетичните различия, може да се каже, че има продължителен и постоянен генен поток между двата подвида. Това се подкрепя и с наблюденията в хибридната зона на междинни цветови морфотипове / от cornix сиво - черно до чисто черно/. Възможни са три обяснения за сегашното разпространение на окраската: /1/ Сиво - черните форми са възникнали по-скоро в центъра на иначе черните видове с ниско генетично разнообразие. Освен това има наблюдение, че сиво-черната окраска е свързана с генетично предимство при по-сухи условия на околната среда/ тази форма възниква в Арало - Каспийския рефугиум/. След това, тази окраска се е разпространила относително бързо в голям ареал. В този случай няма открити различия на ниво мтДНК. /2/ Сиво-черната форма / C. c. cornix,
C. c. sardonius и  C. c. capellanus/ произлиза от относително малка родителска популация от отделен / южен / рефугиум. Първоначално може би, тази форма е притежавала различен мт. хаплотип, но в последствие при постглациалното разширение на ареала са влезли в контакт и са хибридизирали с черните C. c. corone на запад и C. c. orientalis на изток. Така постепенно мтДНК гени са се уеднаквили с тези на черно - сивите форми. /3/ Черните C. c. orientalis, представени от подклон /в/ оцеляват на заледяването в отделен Югоизточен рефугиум. Подклон /а/ остават в отделен рефугиум, където формите / черно - сивите и черните/ присъстват съвместно и успешно се хибридизират. C. c. corone може да е в резултат и на постглациална хибридизация на мъжки C. c. orientalis/ черен/ с женска от сиво-черните форми. За да се потвърди някоя от трите хипотези е необходимо да се продължат генетичните изследвания с нуклеарни маркери, които да потвърдят или не съответните мтДНК хаплотипове. За целта на таксономията по-горе цитираните изследвания на мтДНК не подкрепят съвременното делене на европейската черна и сива врана C. corone и C. cornix, като отделни систематични видове.

Фиг 3. Разпространение на сивата и черната врана. С тъмен шрифт е указано положението на Европейската и Сибирската хибридни зони. Долу в дясно, родствената Corvus pectoralis, разпространена в Китай.

Фиг 4. Разпространение на сивата и черна врана по подвидове. Щрихованите участъци указват Европейската и Сибирската хибридни зони. Със синьо и червено е дадено поделението на Източен и Западен подклон, на основа на мтДНК хаплотипове.

Този неясен  таксономичен статус също се подчертава от по-ранни генетични изследвания на двата определени вида, основаващи се на RAPD - PCR анализ, микросателитни маркери, RFLPs, алозимни маркери и нуклеарни интрони, които показват липса на генетична диференциация между сивата и черната врана.  На основа на RAPD - PCR анализ при представители от Сибирската хибридна зона, където двата вида се срещат и хибридизират, се установява, че между тези два вида има по-малка генетична разлика, отколкото между техните хибриди. Така се подкрепя идеята, че сивата и черната врани, представляват всъщност един широко разпространен супервид, включващ редица подвидове и най-вече хибридни морфоформи с различна окраска.
Двата вида/подвида се интересни от гледна точка на видообразуването в ново време. Могат да се разглеждат като вид, чиято популация се е разделила на няколко популации по време на заледяванията през късен плейстоцен, в отделни рефугиуми. Средната популация е закрепила дивергенция по отношение на окраската. Счита се че полиморфизма в окраската е стъпка по посока на репродуктивна изолация при птиците, тъй като по време на брачния период птиците се влияят от външния изглед на партньора. Тоест появата на сивото оперение при черните врани е довело до стъпка в посока на репродуктивна изолация, което означава, че видът е в посока на дивергенция и разделение на два нови вида. Така сивата и черната врана могат да се разглеждат като междинни видове, част от пътя на ново видообразуване и поява на нови два вида. След края на плейстоценското заледяване и последващо затопляне, следва популационна експанзия. При разширението на популациите от трите рефугиума, те достигат контактните зони на сегашното положение на хибридните ивици. Хибридните зони представляват интерес, от гледна точка изясняване на еволюционните механизми при видообразуването. Могат да се нарекат „еволюционни лаборатории”. Наблюдението на такива хибридни зони би могло да поясни механизмите, при които две популации еволюират до два отделни вида. Да разгледаме случая, когато  популацията на един вид бъде разделена от някакъв изолиращ фактор на две или повече популации. Ако това изолиращо събитие е достатъчно продължително, за да доведе до стабилизирането на различия между тези популации и в последствие когато този фактор вече го няма, т.е популациите отново могат да влизат в контакт една с друга, могат да се наблюдават следните събития. Ако различията са съществени, настъпва репродуктивна изолация, водеща до обособяването на два вида. Ако различията са несъществени, настъпва панмиксия, която уеднаквява генофонда в една обща популация. В случая на сивата/черна врана, интересното е, че тези хибридни зони са постоянни, т.е не се увеличават, довеждайки до уеднаквяване на вида като цяло. Не се стесняват, водейки до окончателно разделение на двата вида. Наблюдават се и други механизми за репродуктивна изолация при тях, освен различията в окраската, като отлагане на по - малки по размер яйца, социално придържане към строго определени групи. За да се изясни механизма на видово разделение, сивата и черната врана представляват добър модел за изследване, като основната насока на изследванията се насочва към реализация на гените, кодиращи окраската при тези птици, тъй като се счита, че окраската е един от най-съществените белези, определящи репродуктивна изолация при птиците. Тъй като секвениране на тези гени, а и по-горе описани методи за ДНК анализ показват ниско ниво на диференциация между двата вида, се преминава към изследване на ниво транскриптом. Нов метод, наречен  РНК - секвениране /RNA-seq/ , дава възможност за оценка на предаване на биоинформационния поток, т.е кои дадени гени за окраска се реализират и водят до различията между двете врани и кое води до отключването на тази реализация по този начин. Друга насока на работа е плейотропното влияние на гените на меланокортиновата система. Меланин базирани окраски, както е и случая с враните, е установено че имат плейотропно влияние и са свързани с физиологични и поведенчески белези. Например, видовете с повече меланин, са по устойчиви на стрес, болести, по енергични са, сексуално активни и се различават по хомеостазата си. Това се дължи на плейотропния ефект на гените отговорни за меланогенезата. Отношението на меланинбазирана окраска с поведението и физиологията има важни последствия за еволюционната динамика на популаците.
За  изясняване на таксономичния статус на двете врани е необходимо да се разширят изследванията в две насоки - досегашните методи да се продължат при по - голяма извадка, която задължително да включва индивиди от рефугиалните региони; да се секвенира и изследва по-голяма част от генома на двете врани.

Сивата и черната врана не се различават по своята екология. Обитават сходни хабитати и имат широко разпространение.
Оперението на черната врана е черно със зеленикави или виолетови отблясъци, по зеленеещо от блясъка на гарвана. Клюна, краката и стъпалата също са черни. Черната врана се отличава от сивата по оперението. Клюнът е къс, масивен, слабо извит надолу. Сивата врана е със сиво тяло, докато главата, крилата и опашката са черни. Дължина  около 50 см, тежи 460-690 г. Средно е по-голяма от посевната врана, по-масивно е сложена, има по-дебел и по-извит клюн от нея. На полето се отличава по окраската и по по-широките криле, леко извития надолу клюн.

Враните са всеядни птици, хранят се с насекоми, малки птички и яйца, гризачи и гущери, жаби, риба, растителна храна - семена на различни растения, както и растителни части, хранителни отпадъци и мърша. Всеизвестна е съобразителността на враните и тяхното умение да използват предмети на околната среда, например намирайки орех, градската врана, може съобразително да го хвърли на пътя и да почака да мине кола, която да го счупи и така да изяде ядката.
Сезона на размножаване се предшества от брачна игра с въздушни гонки, различни премятания, лупинги и други игри. Партньорите строят гнездо всеки сезон. Размера на гнездото, цвета на яйцата, срока на инкубация, отглеждането, разпределението на брачните отговорности е както при гарвана. Сивата врана започва да гнезди в март - април / в зависимост от климата/. Гнездата си строят в парковете, на разклоненията на дебелите клони на дърветата, под стрехите, по водосточни тръби. Женската снася 4 - 6 синьо - зелени яйца с тъмни точки към края на март до май. Мъти ги по около 18-19 часа, без да напуска гнездото, като мъжкия през това време я храни. След 25 дни се излюпват птиченцата, които се хранят и от двамата родители. В средата на юни малките започват да летят, като още не напускат гнездото и се държат близо до родителите си, които им помагат да намират храна. През юли семейството се разпада. Към есента враните се събират на ята около сметища и места, където биха намирали лесно храна, за да презимуват. Максимално известна продължителност на живот 20 години.
Враните прекрасно различават и съответно реагират на просто разхождащ се човек и на ловец с оръжие. Наименованието на английски на плашило е scarecrow и именно произлиза от това,че е създадено да плаши враните. Въпреки, че не са големи по размер, те защитават безстрашно малките си. Ако малко падне от гнездото, по-добре не се опитвайте да го вземете в ръка, враната веднага ще започне да грачи, привличайки така други врани, които се събират много на брой и атакуват натрапника, било то котка, куче или човек. Враните запомнят натрапника и следващия път още щом се появи започват да грачат и шумят.
Сивата и черната врана са едни от най-синантропните видове, типични обитатели на градовете. Съществуват както и напълно установени градски популации, така и приходящи от полето. Много от тях, прекарват топлите месеци в горите и селските региони, а зимуват край и в градовете. На места поради плътността на популациите им, враните представляват проблем .

Фиг 5. Ареал на разпространение на черната/сива врана

Посевна врана, Грач, Rook, Corvus frugilegus L. 1758

Посевната врана (Corvus frugilegus)  е също член на сем. Вранови. Името дадено от Карл Линей  frugilegus идва от латинското събирач на храна. Този вид е подобен на черната врана но е по-малък. Отличава се от нея и по сиво-бялата гола кожа около основата на човката пред очите. Перата около краката изглеждат по-рошави и по-дълги от тези на черната врана.
Счита се за резидентна във Великобритания и Ирландия, както и за голяма част от северна и централна Европа, вагрантен вид за Исландия и северна Скандинавия, среща се и източна Азия, където слабо се отличава. Северните популации имат тенденцията да мигрират на юг през есента, докато южните мигрират спорадично. Вида е интродуциран в Нова Зеландия, като няколко стотин птици са пуснати там на свобода от 1862  до 1874, но сега се смята, че техния ареал е строго локалиризан.
Посевната врана е всеядна, но основно се храни с червеи и личинки на насекоми, които намира, като разрива земята със клюна си. Обичат на големи ята да следват тракторите, които орат земята.
Гнездят по дърветата на голуми колонии. Обикновенно зимува в градовете и населените места. Обитател на откритите ландшафти. В населените места, по дърветата на стари пътища, много често се виждат цели поселения от тези врани. Гнезда, които те използват дългогодишно. Макар всеядни, зимата се хранят с хранителни отпадъци от човека и растителни храни. Зимата живеят поединично или на неголеми групи, често с други родствени вранови.
Пролетта посевната врана прилита рано, още докато снега се топи на полето. Периода на прилитане е различен в различните места - от февруари до април. Гнездовата колония може да се поддържа десетилетия. Веднъж в годината се снасят от 3 до 7 яйца. Птиченцата се появяват в началото - средата на април. Мътенето продължава от 16 до 20 дни. Птиченцата започват да летят след около 30 дни. Отлитат в началото на май до първата половина на юни.
Още в края на XIX век месото на тези врани се е използвало за храна от «бедната класа» в Европс, в частност, в Германия и Украина. В Германия ги осолявали в бъчви.
Интелигентността и на тези вранови е всеизвестна, най-вече с това да използват различни прости инструменти с клюна си и с краката си. Учени сравняват техния интелект с този на човекоподобните маймуни.

Филогеографските изследвания разделят вида на две отделни групи, представени от два мт. Подклона, и това кореспондира като цяло с разделянето на вида на два парапатрични подвида C. f. frugilegus и  C. f. pastinator. Следващи изследвания с повече индивиди от различни географски региони, включващи и нуклеарни генетични маркери биха дали повече яснота за парапатричното обособяване на тези подвидове, генетичния поток и хибридизация в местата на припокриване.

Фиг 6. Ареал на разпространение на посевната врана.

Сврака, Сорока, Common magpie, Pica pica L. 1758

Свраките населяват цяла Европа от Нардкап в Скандинавия до южните части на Испания и Гърция. Отсъства само на няколко острова в Средиземно море. Също така населяват крайбрежни части на Мароко, Алжир и Тунис в северна Африка. От източна Европа е разпространена до  65° северна ширина, от Близкия изток ареала и се простира до Турция и част от Иран почти до крайбрежието на Персийския залив. В Далечния изток северната граница на разпространение отстъпва на юг до Японско море. В Азия до Северен Виетнам и северозападна Монголия. Изолирана популация се намира на полуостров Камчатка. Освен това една малка популация се опазва като паметник на природата на остров Кюсю.

Фиг 7. Ареал на разпространение на свраката.

Благодарение на характерното черно - бяло оперение и необичайно дългата опашка, свраката е неповторима и лесно се разпознава. Главата, шията, гърдите и гърба се черни с виолетов или синьо-зелен метален отблясък, корема и плещите са бели. Често са бели и краищата на крилете. Дългата опашка /по-дълга от тялото/ и крилете са черни. Черното оперение има метален отблясък. Перата на опашката и външната страна на маховите пера отблясват в зависимост от светлината в метално виолетово или синьозелено. Пролетта цвета отслабва и по-трудно се определя. Мъжките и женските не се различават един от друг външно, мъжките са малко по-тежки, средно 233 г (женските - средно 203 г). Свраките достигат дължина 51 см, размаха на крилете достига 90 см. На земята се придвижват на подскоци, но могат и да ходят с характерна за врановите походка. Много умело се придвижват между клоните на дърветата. Полета е вълнообразен планиращ. Свраката често издава характерни звуци, силни, пронизителни, като така „говори” с другите свраки или сигнализира опасност.
За привличане на партньор, свраката използва тихо пеене, много силно вариращо в зависимост от времето и индивида. Може да е ритмично или аритмично, често се съчетава с меки трели и високи подсвирвания. Отделните птици имитират други животни. За обозначаване на своята територия издават крясъци «киа», «кьяя» или «кик», като се намират високо на дърветата. Птиците в гнездото просят с високо стържещо «пиррр». Често издават също така дълги крясъци  «чакр», «чирк», «чиррл» или «чара». В зависимост от интонацията (меко, твърдо, дълго, кратко), призива има различни значения. Носовите протяжни крясъци могат да звучат като «грех».
Обитават неголеми гори, паркове, градини, често недалече от човешки поселения. Избягват гъстите гори. Живеят по двойки. Партньора избират през първата година от живота си, първото чифтосване е на около двегодишна възраст. На следващата пролет започват да строят гнездо и да се грижат за потомството. Защитават своята територия от други свраки. Неспокойния вик на обезпокоената от ловец сврака, ще бъде чут не само от своите събратя, но и от вълка, мечката и други горски животни. Свраките строят няколко гнезда, но използват само едно. Гнездото е характерно кълбовидно. Женската снася от 5 - 8 яйца през април и ги мъти по 17 - 18 часа.
Както и останалите вранови, свраките се хранят с разнообразна храна. В нейното меню влизат както малки бозайници, така и насекоми. Често разрушават чужди гнезда, вземайки яйца и птиченца. Понякога успяват дори и на кучета да вземат кокалите. Живеещите недалеч от човека свраки не се боят да откраднат някаква храна. Като цяло са всеядни, като се хранят и с животинска и с растителна храна. Насекоми, червеи, гущери, паяци, мокрици, гъсеници на пеперуди, често на изораната нива, разкопавайки с клюна. Събират зърна и симена на полето, особено след събиране на урожай. Със силния си клюн разравят лесно земята или разрушават гнезда. Ако плячката е голяма, я затискат с единия крак и откъсват парчета с клюна.
Свраката се счита за една от най-интелигентните птици. При нея са наблюдавани щателно замислени социални ритуали, като включително израз на печал.
Свраката е единственото известно животно, различно от бозайник, което различава себе си в огледалото. За сравнение папагалите не могат да се различат в огледалото и смятат отражението за друг папагал.

Известни са няколко подвида, разпространението на които може да си види на фигурата.

• Pica pica asirensis
•  Pica pica mauritanica
• Pica pica melanotos
•  Pica pica pica
• Pica pica fennorum
• Pica pica bactriana
• Pica pica hemileucoptera
• Pica pica leucoptera
•  Pica pica kamtschatica
•  Pica pica serica
•  Pica pica bottanensis

Северозападните Африкански раси се различават по синята гола кожа около очите,  липсата на бяло на трътката и опашката. Югоизточните Арабски раси се отличават по по-малките си размери и матово черното оперение без отблясъци, на перата бялото е малко. Сибирските раси имат по-интензивно бяло на крилете и диамантенозелен отблясък, Корейските птици имат виолетов отблясък , относително дълги криле и по-къса опашка.
Анализ на мтДНК последователности показва, че Корейския подвид P.p. sericea е много по различна от евразийските форми и може дори да се разглежда като отделен вид. Северно американските свраки, които изглеждат идентични с Евразийските форми и досега се считаха за сродни с тях, са генетично по-близки до жълтоклюната сврака (Pica nuttalli). Основните евразийски линии, които са доста различаващи се, все още не са достатъчно добре изследвани, за да може да се определи статуса на такива форми като северозападния африкански подвид P. p. Mauretanica и югозападния арабски подвид P. p. Asirensis, които се разглеждат като евентуално отделни видове. Най-големия палео - подвид е описан като Pica pica major.
Като цяло подвидовете се поделят, както при повечето изследвани вранови на Източен и Западен мт. подклонове. Западните подвидове генетично са по-близки с Pica hudsonia и Pica nuttalli. Това потвърждава по-скоро, многократното разширяване и свиване на ареалите на видовете от западния подклон. От друга страна в този подклон, видове от доста отдалечени региони /Испания и Чукотка/ показват голяма генетична близост, което означава доста бърз темп на разпространение на голям ареал, което най-вероятно е постглациална колонизация на райони подходящи условия, понеже като цяло видът е седентарен. Най-вероятно двата северно американски вида Pica hudsonia и Pica nuttalli са произлезли от видове на западната хаплогрупа при разширението на ареала към Северна Америка. Изолирането на популацията в Северна Америка по време на заледяването е довело до появата на тези два нови вида Pica hudsonia и Pica nuttalli. Източната хаплогрупа се простира до Кнабаровския регион в руския Далечен изток. Работи се върху възможна хибридизация на двете хаплогрупи в контактните региони, но изследванията тепърва предстоят.

Фиг 8.  Разпространение на подвидовете свраки

В Европейския фолклор, свраката е свързана с редица суеверия, които създават репутацията и на поличба на лош късмет. Донякъде тези репутация е създадена от навика и да краде лъскави предмети и агресивното и поведение спрямо други пойни птици. През 19 век в книгата “A Guide to the Scientific Knowledge of Things Familiar” , се цитира поговорката „ Ако видиш сама сврака, времето се разваля”. В книгата се обяснява, че това суеверие е възникнало от това, че свраките по двойки събират храна и правят гнездо при хубаво време. В Шотландия, сврака близо до прозореца предвещава смърт.  В италианския и френския фолклор, склонността на свраката да краде лъскави предмети се обяснява с търсенето и на скъпоценни камъни. Редица произведения са посветени на тази тема. В българския, чешкия, унгарския, полския и шведския фолклор, свраката също се описва като крадец. В Швеция тя се свързва и с магьосничеството. В Норвегия свраката също се счита за хитра и крадлива, но се счита и за птица на хулдра - подземните хора.

Сокерица, Kедровка, Spotted Nutcracker, Nucifraga caryocatactes L. 1758

Неголяма вранова птица, по-малка от сойката с по-тънък и по-дълъг клюн. Дължината и достига  30 см, опашката 11 см. Тегло  125-190 г.  Окраската е тъмно шоколадово кафяв цвят с бели петна липсващи само на главата. Крилете и горната част на опашката са черни с зеленикаво син отблясък. На края на опашката има светло петно. Женската малко се отличава от мъжкия по това, че е малко по-светла и белите петна не са така рязко ограничени.
Разпространена е в горите, преобладаващо иглолистни, на Европа и Азия, от Скандинавия и Алпите до Камчатка, Примория, Курилските острови, Япония и Китай. Сокерицата/ кедровка/ е единствения разпространител на сибирския кедър Pínus sibírica.
Името и, дадено от Линей е дублирано първо на латински и второ на гръцки, имащо едно значение, ядкотрошачка . Английското „лешникотрошачка” се появява през 1738 при превод на немски пътеводител, тъй като птицата не е била позната до 1753г.
Описани се следните подвидове:

• caryocatactes (Linnaeus, 1785)  - в Скандинавия на запад и изток в Европа, Кавказ и северен Казакстан, зимува на юг в
• macrorhynchos (Brehm, 1823) северна и североизточна Азия, към северен Иран, Корея и северен Китай, вагрант във
• rothschildi (Hartert, 1903) Планината Тян Шан и Дзунгариан Алтай, Казхстан и Китай 
• japonica (Hartert, 1897) централни и северни Курилски осторови, Хокайдо, Хоншу и Хондо, Япония
• owstoni (Ingram, 1910) Тайван
• interdicta (Kleinschmidt and Weigold, 1922) планините на северен Китай
• hemispila (Vigors, 1831) Хималаите / от западен Непал на юг до Кашмир/
• macella (Thayer and Bangs, 1909)  източни Хималаи до северен Тибет, западен Непал, северен Мианмар и югозападен Китай
• yunnanensis (Ingram 1910) югоизточен Китай

Фиг 9. Географско разпространение на сокерицата.

Въпреки широкото разпространение на вида, генетичните изследвания, основани на секвениране на част от контролния регион на мтДНК показват относителна генетична хомогенност. Този вид е един от трите вида вранови, които не показват характерното делене на източен и западен хаплотип.
Основен хранителен ресурс на сокерицата са боровите ядки на различни видове борови дървета (Pinus sp.). Където липсват борови дървета, се храни с ядки на смърчове (Picea sp.) или лески (Corylus sp. лешници). Тези които се хранят с лешници имат по-дебела човка. С помощта на човката разчупват твърдите черупки. Понякога могат да се хранят и с насекоми, малки птички и яйца, гризачи и мърша. Интересно за този вид е, че има подезична торбичка, в която може да съхрани и пренесе до 100 кедрови ядки на един път. Видът е известен със сравнително дългите си хранителни миграции.
Двойките на сокерицата остават заедно цял живот и тяхната територия се простира от 20 до 30 акра. Гнезденето е винаги рано при този вид за целия ареал, като използват запасите, натрупани от предната есен. Гнездото обикновено е построено високо на някое иглолистно дърво. Снасят от 2 до 4 яйца, които се мътят 18 дни.  И двамата родители хранят малките, които започват да летят на около 23 дни, но остават с възрастните за няколко месеца, следвайки ги в търсенето на храна, учейки се на техники, важни за тяхното бъдеще.

Обикновенна чавка, Гарга, Jackdaw , Галка,  Corvus monedula L. 1758

Разпространена в Европа, западна Азия и северна Африка. Въпреки, че като цяло видът не е мигриращ, северните и източните популации мигрират на юг през зимата. Пръв видът е описан от Линей, който и дава името Corvus monedula от monedula  - монета. Английското име “jackdaw” идва от jack - малък и daw - чавка, на староанглийски.
ДНК анализ показва, че този вид е генетично близък с даурската гарга Corvus dauuricus. Двата вида се разглеждат достатъчно отличаващи се, за да бъдат отделени систематично в подрод Coloeus. Тази група се явява базална за врановите. Има описани случаи на хибридизация между двата вида в планината Алтай, южен Сибир и Монголия.
Познати са четири подвида, които се различават главно по окраската на перата на главата.

• C. m. monedula (Linnaeus, 1758),  Ареала му простира в Скандинавия, от южна Финладия на юг до Дания, през Германия и Полша, южно източна централна Европа до Карпатите и северозападна Румъния, северна Сърбия и Словения. .
•  C. m. spermologus (Vieillot, 1817) , Разпространен в западна и централна Европа от Британските острови, Нидерландия, през Швейцария до Италия на югоизток, Иберийския полуостров и Корсика. Името му идва от гръцкото σπερμολόγος  - събирач на семена. По - тъмен на цвят от останалите подвидове.
• C. m. soemmerringii (Fischer, 1811) . Разпространен е в североизточна Европа и северна и централна Азия - Русия, езерото Байкал, Монголия, на юг до Турция, Израел и източни Хималаи. Този подвид е описан като Corvus soemmerringii през 1811 от Johann Fisher von Waldeheim  в памет на Samuel Thomas von Somemerring.
• C. m. cirtensis (Rothschild and Hartert ,  1912), Разпространен в Мароко и Алжир в северозападна Африка. Името идва от древните градове  - Цирта и Нумидия

Фиг 10. Географско разпространение на гаргата.

На дължина достига до 34-39 см, тегло 175 - 280 г. Оперението е от черно до сребристо сиво / главата и гърдите/ цвят. Ирисите са светло сиви почти бели. Има и индивиди със светло зелени или светло сини очи. Полов диморфизъм няма.
Населяват скалисти участъци по крайбрежията, разредени гори със стари дървета, населени места със стари постройки. За гнездене се нуждаят от укрития и затова е разбираемо неравномерното им разпределение в градските райони, където предпочитат къщи с чардаци и стрехи, високи постройки с вентилационна система. Срещат се и в земеделски региони. Общителни, социални птици, които живеят на малки групи с комплексна социална структура. Обичат да издават звуци. Обикновенно по време на полет издават силен метален звук  „чак - чак” или „как - как”, с което поздравяват на себеподобните си. „Киау” или „ куоу”, когато викат малките си за храна или мъжкия вика за храна женската. Когато женската моли за храна мъжкия , тя издава малко по - различно „” кииай”, „ чаийк” или „”гиааа”. Гаргите се събират по много и шумейки, издавайки всякакви звуци, „си бърборят” преди сън.  За предупреждение издават дълъг стръжещ звук, „ аррррр” или” карррр”. Пиленцата започват да писукат на около седмица, а до 18 ден вече могат да издават силен пронизващ звук.
Всеядни са, като се хранят с голямо разнообразие от растителна храна и безгръбначни животни, хранителни отпадъци в населените места. Моногамни са, като строят просто гнездо в избраните укрития, скални цепнатини, хралупи на дърветата и по сградите. Женската снася около от 2 - 9  светло сини или синьозелени яйца с кафяви пръски. Мътенето продължава до 17-18 дни, когато се излюпват голите и безпомощни малки, зависими от родителите за храна. След около 28 - 35 дни започват да летят, но продължават да са близо до родителите си.
Според Древногръцката митология гаргата може да бъде уловена с паница олио. Това нарцистично създание ще започне да се оглежда самовлюбено, докато не падне и не се удави. В една от басните на Езоп, гаргата е олицетворение на суетата, заимствайки чужди пера, за да се представи за по-красива птица и да стане цар на птиците. Друга басня осмива глупостта на гаргата да чака смокините под смокинята да узреят. Има гръцка и римска поговорка, която казва „ Лебедите ще запеят, когато гаргите замълчат”. Тълкува се, че гласа на мъдрите, ще се чуе, когато неразумните замълчат. Принцеса Арнет е подкупена със злато от цар Минос на остров Крит и е наказана, като се превръща в също толкова алчни гарги, крадящи лъскави предмети. Римския поет Овидий описва чавките като предвестници на дъжд. Плиний отбелязва, че тесалийците, илирите и лемнийците толерирали чавките, за да унищожават яйцата на скакалците. В различните култури има различни поверия за чавките. Чавка застанала на покрива, показва пристигане на някой нов. Гарга, стояща на покрива, но спускаща се по комина предвещава смърт. Лоша поличба е да ти пресече пътя. Чавки на кулите на катедралата, предвещавали дъжд. В 12век, Уилиам от Малсбъри записал случката с една жена, която чувайки по силните крясъци на гарги, започнала да крещи, че наближава страшна катастрофа и тя е чула предвещанието за нея. Според чешките вярвания, каращи се гарги предвещават война.
Поради широкото си разпространение и плътните си популации, гаргите на места се считат за вредители. В някой страни са разрешени за отстрел.

Историческо събитие в космонавтиката и в човешката технологична история се случи вчера (12.11.2014), около 18:10 ч. българско време. Сондата Philae (Фила), пусната от космическия кораб Rosetta, успешно се приземи на кометата “67P” или още „Чурюмов – Герасименко“, кръстена на открилите я съветски астрономи Светлана Герасименко и Клим Чурюмов през 1969 г. Автоматиката на сондата е изпратил следното съобщение в Twitter: "Кацане! Новият ми адрес е: 67P!"  https://twitter.com/Philae2014/status/532564514051735552

Пряко онлайн излъчване от Европейската космическа агенция: http://new.livestream.com/accounts/362/events/3544091

Сондата изпраща сигналите си с 28.20 минути закъснение, а космическият кораб Rosettaсе е намирал на 22.5 км. от кометата в момента на изстрелванетона сондата. Сондата е кръстена на остров „Фила“ в Нил, потопен при строежа на Асуанския язовир, а участъкът на кометата, където е извършено кацането носи името „Агликия“, като е кръстен на островът в Нил, приютил различни културни ценности, преди това намиращи се на о-в Фила.

Ще бъде определен химическият състав на кометата, като и ще се търси изображение на ядрото й и изменението на активността й. Ст.н.с. Алексадър Блохин, от Института по астрофизика на Академията на науките на Таджикистан и съпруг на откривателката Светлана Герасименко, съобщава, че с неголяма пробивна сонда ще бъдат взети проби от дълбочина 2 м. от повърхността на кометата, както и реалния й атмосферен състав.

На 511 000 000 км. от земята, сондата ще установи десет радиоспектрометри, в опит да се провери дали теорията за това, че комети са „докарали“ водата на Земята и така са сложили началото на живота на планетата ни.

Кометата “67P” или още „Чурюмов – Герасименко“ (щракнете за да увеличите изожражението)

Корабът Rosetta е изстрелян преди 10 г. и оттогава е изминал 6 400 000 000 километра по много сложна траектория.

Отделянето на сондата беше потвърдено от Космическия операционен център в Дармщат, Германия около 10:03 централно европейско време. Имайки предвид забавянето на сигналите от предавателя на „Розета“ от около 28 минути и 20 секунди да достигнат до земята, то същинското разделяне е станало в 9:35.

Спускането към повърхността на комета 67П/Чурюмов – Герасименкоотне 7 часа, като сондата „използва“ това време за да направи измервания на средата около кометата.

Един от научните пробиви на 21 век се извършва пред очите ни.

По материали от:

http://www.esa.int/Our_Activities/Space_Science/Rosetta/Rosetta_and_Philae_separation_confirmed

http://newsru.com/world/12nov2014/kometa.html

Историческо събитие в космонавтиката и в човешката технологична история се случи вчера (12.11.2014), около 18:10 ч. българско време. Сондата Philae (Фила), пусната от космическия кораб Rosetta, успешно се приземи на кометата “67P” или още „Чурюмов – Герасименко“, кръстена на открилите я съветски астрономи Светлана Герасименко и Клим Чурюмов през 1969 г. Автоматиката на сондата е изпратил следното съобщение в Twitter: "Кацане! Новият ми адрес е: 67P!"  https://twitter.com/Philae2014/status/532564514051735552

Повече в сайта: http://nauka.bg/

Турски пътешественик обикаля българските земи през XVII век  и пътьом описва бита и порядките на местното население в своя „Пътепис“

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44500

За хората, живели на Балканите през XVIIвек, за бита и ежедневието им, за градовете и тяхната уредба научаваме много от „Пътепис“ (ИК „Изток-Запад“) на османския поет и пътешественик Евлия Челеби. Книгата е ценен извор както за балканската, така и в частност за българската история.

Евлия Челеби е определян от мнозина като най-известния османски автор, живял и творил през ХVІІ век. Той е сред малцината писатели от периода, които описват толкова подробно и живо епохата и разкриват по тъй увлекателен начин бита и ежедневието на своите съвременници. Събраните пътеписни бележки от множеството пътешествия на Челеби са публикувани в 10 тома под заглавието „Книга на пътешествията“ или „Пътепис“.

Освен омаен разказвач и писател с вкус към точния детайл, Евлия Челеби е и пътешественик, носен от желанието и възможността да пропътува всяко непознато му още място; за наша радост разказва впоследствие какво е видял и преживял там. Тъкмо затова неговият „Пътепис“ е своеобразна необятна панорама на живота в Османската империя през средата на ХVІІ век – към текстовете му могат да се обърнат и историкът, и езиковедът, и етнографът, и географът, и литературоведът, а и всеки любознателен читател, който със сигурност ще намери нещо интересно и ценно, което не може да бъде почерпено от други източници.

На страниците на интересното и оригинално четиво, обвеяно от колорита на епохата, срещаме наблюдателния, любознателен източен човек, сладкодумният разказвач, прекарал живота си в търсене да види какво се крие във всяко кътче на обширната Османска империя, какво става в съседните ѝ страни, как живеят хората в по-далечните държави…

Необятната любознателност и стремежът на Челеби към опознаване на невидяното поставят отпечатък върху целия му живот, което се вижда ясно и в „Пътепис“. В настоящото издание е включена онази част от обемното творчество на видния автор, която засяга днешните български земи. Почти няма град, който да не е намерил място в пътеписите му – Челеби внимателно е обрисувал редица градове като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Ямбол, Видин, Хасково, както и множество села.

Този труд на Евлия Челеби дълго време е привличал вниманието на историците, а днес може да послужи като неизчерпаем извор за историята на нашия народ. Колоритните описания на обичаите възстановяват живота в онези времена, видян през погледа на образования ориенталец.

„Пътепис“ е интересен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през ХVІІ век – авторът рисува колоритно своите маршрути и увлекателно разказва за живота на своите съвременници. Книгата поставя началото на нова поредица Terra Incognita.

Евлия Челеби е известен ислямски литературовед и пътеписец, роден в Истанбул. Пътешестването му започва през 1630 г. с историята на Истанбул и продължава до кончината му през 1682 г. Той обхожда Анадола, Сирия, Палестина, България, Унгария, Трансилвания, Германия, Босна и Херцеговина, Холандия, Азарбайджан, Армения, Далмация (източното крайбрежие на Адриатическо море), Крим, Кавказ, Ирак, Египет, и др. В страните, където е бил, описва подробно видяното и прави различни изследвания. Негови герои са обикновените хора, управниците, известните личности, а акцентите поставя върху културата и традициите, историческите книги и архитектурните детайли на градоустройството на всяко селище.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44500

Откъс от „Пътепис“, Евлия Челеби

Разрушената крепост Самоков

Тази крепост била построена от Самаяков^[1], един от дедите на крал Деспот, поради което се нарича Самоков. През 772 г.^[2]Лала Шахин паша завладял и разрушил крепостта. Сега градът е хас в еялета Румили, има отделен емин, който го управлява. Има и един наибин, който е кадия с триста акчета заплата. Има седемдесет села. Има дефтердар, кетхуда-йери, еничарски сердар, събирач на баджа, бирник, ага за хараджа и градски кетхуда. Понеже няма мюфтия, фетвите си вземат от София. Жителите му са сръбска и българска рая, които са много богати и преохолни.

Земите на града Самоков.Той е на брега на река Искър^[3], която се минава по един дървен мост с дванадесет пролеза. Той е една обширна каза с 1700 оживени домове, пълни с богатство, благоустроени, добре уредени и от край до край покрити с керемиди. От махалите му единадесет са мюсюлмански, а останалите са християнски и цигански. Има дванадесет молитвени места. От всичките му многобройни джамии джамията „Хунгяр“ в чаршията Малик има едно превъзходно изработено и украсено минаре, от външните балкони на което може да се обгърне светът. Пак в чаршията се намира джамията на Маркоч бей, на която казват „Новата джамия“ и която е много здраво изработена и оживена. В джамията „Шейх ефенди“ и в джамията „Юнус войвода“ също се служи петъчна молитва. Има осем месчида, две медресета, три начални училища и едно голямо теке, наричано Маркочбеево теке, шест иззидани от камък търговски ханища, две бани, двеста и четиридесет дюкяна. Във всеки дом е възприето да има животворна течаща вода. Водите им не са толкова хубави, защото идват от железните рудници. Хората, които имат навици да си угаждат, пият кладенчова вода. На площада, разположена на най-личното място на чаршията, еминът на султанската кухня Мехмед ефенди, да го приветства Бог, изградил една чешма, още нова четириъгълна постройка, от всяка страна на която има по два дебели колкото човешка ръка чучури, от които тече и шурти водата. Поради високото местоположение на града зимата е остра, а по планините наоколо се вижда бял сняг. След като излезе от това летовище, река Искър минава източно от София под един дървен мост край чифлика на Кенан паша^[4], тече в северна посока през Софийското поле, минава близо край град Плевен, в територията на Никополския санджак, и на един час път по-долу, зад селото Замет^[5]се смесва с Дунава. Поради лютата зима лозята на града са малко. Има много върби и тополи. От разливанията на река Искър много места са опустошени и разрушени.

Забележителности. Много са прочути с изработване на клетки и железни фенери, железни брави, поставки за софри, които хората даже на война могат да си носят, разнообразни ключове и катинари, железни капани за вълци и лъвове, в малки сандъчета железни мелнички за кафе, които при нужда мелят и превъзходно брашно, френски гвоздеи, топки (?), люлки, средни тасове, вили и гвоздеи за дъски. В нахията и околностите има сто броя работилници, работещи желязо. И десет души не могат да теглят гигантските духала, с които раздухват огъня, наричани в тази област самакови. Водни колела теглят духалата и раздухват огъня. Когато изваждат от огъня желязото, зачервено като стари еминии, майсторите железари поставят посредством особен вид долапи нагорещеното желязо върху наковални, прилични на туловище на слон, и удрят с чукове като биволски глави, [движени] пак с помощта на изкусно направени водни колела, зачервеното желязо, разтърсвайки земята и небето. В самата работилница само двама майстори с водното колело поставят и изтеглят върху наковалнята под чука железа от по един-два кантара и ги чукат. Когато след цялото коване желязото се удължи, тогава с едно изкусно приспособление прекъсват водата, която върти долапа – ден и нощ с тази работа векуват. Много пътешественици са видели тази работа и са се удивлявали. Тази работа може да се обхване само с виждане, а така с писане – не може. Около осем хиляди коли желязо отиват всяка година оттук чрез солунското пристанище из цялата Османска империя.

Гробници за поклонение. Гробницата на Малчок бей. Намира се пред портата на джамията, излъчващ светлина гроб, на който стои написана с украсено писмо следната дата:

Когато духът тръгна към светите места, съставителите на хронограми му изрекоха хронограмата: „Да бъде с тебе хубавото добродеяние.“ – 855 г.^[6]

На Шейх Шакир ефенди, който бил един от учениците последователи на софиянеца Бали ефенди, и един от най-прославените благочестивци.

След като се разходиха из този град, моите спътници се върнаха [в Дупница]. После взех от този град пак сто души въоръжени младежи и прехвърлих в източна посока самоковското лятно пасище сред юли в сняг, със сто хиляди мъчнотии. Пресякохме полите на лятното пасище на Голяма Рила, докато слизахме надолу снегът се свърши, за Божия слава, и навлязохме в долината. В летовището Голяма Рила пролетно време изкарват за лятна паша седемстотин кошари овце, като всяка кошара наброява по сто хиляди овце. Тази яйла е вакъф на джамията на Мустафа паша в града Легирийе^[7]. Агата на летовището със сто конници събира таксата за овцете, след което я внася на мютевелията, който пък от своя страна дава определените заплати на изхранваните [от вакъфа] хора. Оттук надолу вървяхме четири часа и дойдохме в прочутия град София. Преди, когато Мелек Ахмед паша беше валия, тукашните места бяха подробно описани.

Така се случи, че попадайки в центъра на божието предопределение, когато през месец реджеб моят господин Мелек Ахмед паша влизаше в този град със свитата си, и ние със своите товари също се присъединихме към свитата. Слязох от коня и крачейки пешком, целунах стремената на моя господин пашата. „Неспокойни мой Евлия, неспокойна моя душо, учен пътешественико, ти се завърна благополучно“ – каза пашата. Аз, бедният, казах: „Празен не дойдох; дойдох още повече изпълнен от Вашите благопожелания“, – от което той се изпълни със задоволство и се усмихна. „Качи се на коня си“ – ми каза. Смиреният аз, без да яздя, водех верния си кон за юздата, [вървях] наравно с главата на коня му, а останах назад при влизането в София. Мелек паша с тази свита влязъл в София така, че дори чак небето чуло.

Когато аз, смиреният, пристигнах заедно с всичките си обременителни товари в специално отредения за пашите дворец, веднага в присъствието на пашата предадох на хазинедаря писмата, хуждетите за заеми, цялото имущество, подаръци, заедно с дефтерите и подаръците на тримата санджак-бейове. Пашата каза: „Мой Евлия, наистина ти си смел, най-близко предан мой човек, съкровената ми интимност. На хубаво място се настигнахме.“ В същия миг облече на този бедняк един съвсем султански халат, подари и ми връчи една кесия грошове и изказа много разнообразни пожелания. На слугите ми подари по десет алтъна и по една чоха и плат – както приятел от приятел се удостоява. На третия ден, при тръгването от София за Истанбул, моят господин ми подари един породист кон с разкошно седло и юзда и аз станах бърз като зефира конник.

Симеон Радев и неговите „Погледи върху литературата и изкуството“

Купи:  http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44469

Видният български писател, дипломат, историк и публицист Симеон Радев ни предлага своя поглед върху елита на българската култура и разглежда работата на редица западни творци от първата половина на миналия век в изданието „Погледи върху литературата и изкуството“ (ИК „Изток-Запад”).Книгата е изпълнена с увлекателни психологически портрети и е написана на великолепен език.

Симеон Радев е роден през 1879 г. в гр. Ресен (дн. Македония). Учи в родния си град, в Охрид и в Битоля. След това постъпва в прочутия френски лицей Галата сарайв Цариград. Завършва право в Женева. Владее френски, английски, немски, турски, арабски. След краха на България в Балканските войни е въвлечен в дипломацията и там свирепо защитава българската кауза. Като посланик е представлявал България в Лондон, Брюксел, Хага, Анкара, Вашингтон. Той е първият български делегат в Обществото на народите в Женева. Роден и живял във време на политически интриги, дипломатически комбинации и противоборства, съпътствали изграждането на новата българска държава, Симеон Радев е известен преди всичко с произведението си „Строители на съвременна България“, което в голяма степен изгражда образа му на историк и писател. Автор е още на „Ранни спомени“, „Това, което видях от Балканската война“, „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – издадени в общо издание през 2012 г. – „Македония и Българското възраждане“ и др. Наред с това Радев е и блестящ публицист. Още като студент в Швейцария издава вестниците „Effort“ и „Mouvement Macedonien“. Впоследствие работи във в-к „Реформи“ (издаван от Върховния македоно-одрински комитет) и „Вечерна поща“, на който след време става главен редактор. Основател е също на всекидневника „Воля“ и популярното за времето си списание „Художник“, което издава съвместно с проф. Александър Балабанов.

Освен публицист, историограф и дипломат Симеон Радев е и вещ ценител на изкуството и художественото слово. Той се проявява като критик от най-ранна възраст и участва дейно в литературния и артистичния живот на страната ни. Плод на тези занимания са редица блестящи статии в българския периодичен печат. Част от тях са поместени в ценния труд „Погледи върху литературата и изкуството“ (с подзаглавие „Лични спомени“). В книгата се срещат имената на Иван Вазов, Антон Митов, Николай Лилиев, Елин Пелин, д-р Кръстев, П. Ю. Тодоров и много други представители на българския културен елит, с които Радев е общувал.

Езикът на Симеон Радев носи остроумието на високообразованите българи от тази епоха, а неговата тънка ирония и богатият му речник впечатляват силно читателя. Критик и стилист от най-високо ниво, авторът обрисува с фини щрихи брилянтните словесни портрети на знакови културни дейци. Благодарение на Симеон Радев и неговите лични спомени в „Погледи върху литературата и изкуството“ се срещаме с плеяда български творци от началото на ХХ век, огряли българския културен небосклон и поставили основите на съвременната българска култура. Наред с това се запознаваме и с впечатляващи анализи на Югославянската художествена изложба в Загреб, на съвременната карикатура във Франция, а Радев отделя специално внимание на Йожен Кариер и Клод Моне.

Купи:  http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44469

Откъс от „Погледи върху литературата и изкуството“, Симеон Радев
Политическото красноречие
в България^[1]

Дали красноречието принадлежи към книжнината? Не е ли престанало то да бъде литературен род, за да се обърне изключително в едно оръжие на борба, подобна на журнализма? Подобно на журнализма наистина, бидейки насочено да завладява мисълта и по-често да вълнува страстите в една широка вече среда, съвременното политическо красноречие клони да се отчужди твърде бърже от изящната книжнина било като се превръща в една проста беседа, в подострен сегиз-тогиз с духовните бележки тон, било като се изражда в бойния безвкусен патос на площадните оратори.

По-малко отвсякъде може би политическата реч в България отразява някакви книжовни намерения. Тя е не само оскъдна въобще от художествени похвати: в нея отсъства най-често дори и следа от някаква обща замисъл, от план. Тя е безформена. Една дума, подхвърлена от противник, една внезапна мисъл, срещната на път, една сцена на буйство, едно ръкопляскане, всичко може да отклони у един наш оратор потока на мислите му.

Тоя безпорядък, който е първото впечатление, що дава въобще една политическа реч в България, може да се припише, без съмнение, преди всичко на общия навик на нашите оратори да импровизират. Импровизацията често пъти е една необходимост в парламентарните борби. В известна доза злото, което тя причинява на красноречието, е значи неминуемо. Но и когато всяка случайност е изключена, нашите оратори чакат да ги вдъхнови последният час. Би могло да се каже, че импровизацията е отличителна черта на българското творчество във всичките му проявления. Най-много тя е поразителна обаче в красноречието, защото то е изкуство, което се осъществява непосредствено.

У латинската раса наклонността към импровизация, особено в живото слово, е естествен дар. Тя произхожда от излишък на блестящи качества и от неудържими пориви. У нас – нищо подобно. Нам ни липсва всичко, за да бъдем щастливи импровизатори. Липсва ни особено книжовната култура и в по-широка смисъл – естетическото възпитание. А то е, което тъй тясно свързва мисълта с художествените вълнения. В страни с високо духовно развитие, особено във Франция, даже речите по граждански процеси, тъй сухи по своето естество и тъй неподатливи за възвишено вдъхновение, отразяват постоянна грижа за външно съвършенство. Тя се вижда в строежа на фразата, във внимателния избор на думите, в образите дори. И понякога в тая малка доза на чувства, които дават нужния релеф на доказателствата. Владеещите художествени течения налагат там своя печат дори и върху площадните витийства на търговската реклама.

Риторическият похват става в известна смисъл навик. По свойствата на тоя навик ние можем да причислим ораторите към тяхното време. Няма съмнение, безграничната разновидност на естествените дарби, особените свойства на темперамента, личното художествено възпитание, добито под разни влияния, дават особена физиономия на всеки оратор. Литературният вкус на епохата поддържа обаче между всичките тия разновидни физиономии нещо общо, по което ги разпознаваме, един изглед на роднинство, което ги свързва с определено книжовно течение. Има ли оратори по-разнообразни от ония, които роди Френската революция? Може ли да се помисли по-голяма разлика в темперамента и в дарбите от оная, която съществуваше между Камил Демулен и Робеспиер, между Дантон и Сейес, между Марат и Вернио? А при това, когато четем техните речи, не можем да не забележим една поразителна прилика в стилистичните ефекти, в риторическия дух, особено в образите. У всичките тях има нещо общо, нещо, което ни напомня, че те са произнасяли своите речи, след като Русо бе писал „Общественият договор“ и бе ридал в „Нова Елоиза“...

Литературният вкус е явление на старите култури, един вид самообладание на творчеството и предполага зрелост. Вкусът е едно тайнствено законодателство на красотата. Той съответства на гения на езика и свойствата на психологията на един народ. Най-висшият негов израз се намира в класическите творения. Това ни напомня, че против него има често пъти бунтувания в литературата. Появяват се тъй наречените революционни школи. Тия школи обогатяват духа на един народ, разширяват неговата художествена традиция, но подир тях пак се възвръща течението към старото равновесие на класическия вкус. Френската литература ни дава многобройни примери в този смисъл.

У нас красноречието има изобщо твърде слабо сродство с литературата: едва ли то отива по далече от факта, че литературата създаде новия ни език, с който си служат нашите оратори. Естествено, за нас е твърде рано да имаме установен литературен вкус. Ние сме още в младенческия период на кипеж. Всевъзможни въздействия се срещат на гостоприемната арена на нашата художественост. Специално за нашия литературен език тия въздействия са крайно очебиещи и би било много любопитно те да се опишат.

В първите години след нашето Освобождение се забелязваше едно кръстосване на разнородни влияния, идещи от националните центрове през време на последните моменти на робството: внимателният език, образуван под влиянието на турската цензура, се сблъскваше с неосмирената още революционна фраза, пренесена от Букурещ. После постепенно тия влияния угасват. Само тоя патриотичен слог, който създаде Вазовата поезия, като призова спомените на древната ни история и възпя новите подвизи, се оказа по-траен. Но и той е почнал да губи своя лъх на свежест. Може да се каже, че сега красноречието няма у нас никакво прямо съприкосновение с изящната ни книжнина. Затова пък, откакто се създаде ежедневният печат, политическата ни реч е под силното влияние на публицистиката.

Слабо засегнати въобще от художествени влияния, ораторите са позвани, от друга страна, да говорят пред една публика, малко взискателна. Може ли ораторът да Ј говори с изящен език? Той не е мечтател. Той е човек на действието и неговата цел, говорейки, е да подчини волята на своите слушатели, като възбуди техните страсти. Така в известна смисъл е роб на тия, които мисли да пороби духовно, защото не може да въздейства върху своята публика, ако не добие широко съприкосновение с нея; а това е невъзможно, без да се доближи до нейното равнище. Ораторът ще трябва да намери доказателствата, достъпни за нейния ум, акцентите, способни да я развълнуват, образите, действащи на нейното въображение, громките думи, при които тя трепти, и понякога този род поезия, който може да я упои. Без съмнение, има оратори, които с най-прости средства на езика могат да издигнат духа на слушателите до високите проблеми на човечеството и до най-чистите вълнения на душата, но това са великите оратори, гениите, и да бих­те поискали да ги назова, едва бих могъл да посоча мнозина, след като спомена веднъж Демостен. Колкото за ораторите на новото време, тяхната слава е голяма, но как трудно е да се четат сега техните речи! У най-знаменитите се съзира действие като в някоя драма, чувства се понякога силно движение на мисълта и риторическият дух повява сегиз-тогиз, буден и трептящ, но заедно с това пък каква тежка маса от велеречиви фрази! Невъзможно е да четем докрай, за свое удоволствие, например нито една реч на Гамбет. А знайно е как могъщо той е действал на слушателите си.

Запознайте се с вероятно най-остроумния Нобелов лауреат: Ричард Ф. Файнман!

Купи:  http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426

Забавният, написан сякаш от Реймънд Чандлър автобиографичен труд „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ (ИК „Изток-Запад“) на носителя на Нобелова награда за физика Ричард Ф. Файнман излезе на български език.

Ричард Филипс Файнман (1918-1988) е един от най-забележителните теоретични физици на нашето време. Известен с уникалното си чувство за хумор и критичното си мислене, Файнман е определян от мнозина като „втория най-велик ум след Айнщайн“ и безспорно е един от най-бележитите американски физици на XX век. След като завършва Масачусетския технологичен институт през 1939 г. и защитава докторска степен в Принстън през 1942 г., Файнман преподава в университета Корнел, а след това и в Калифорнийския технологичен институт. Участва в разработването на атомната бомба като част от секретния проект „Манхатън“ (проект, осъществяван в САЩ в периода 1939-1946, с цел създаване на първите в света ядрени оръжия; Великобритания и Канада са сътрудници в проекта). Ричард Ф. Файнман получава Нобелова награда за физика през 1965 г. – заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър – за разширяването на теорията на квантовата електродинамика. Изнася лекция на тема нанотехнологии през 1959 г., която впоследствие му носи световна популярност. Създател е на диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение. Взима участие и в дешифрирането на йероглифите на маите, както и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чалънджър през 1986 г. Освен на тритомното издание „The Feynman Lectures on Physics“, видният учен е автор на редица статии и издания, най-известните сред които са „What Do You Care What Other People Think?“ и преведената вече на български език „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, чрез която българският читател има възможността да се запознае отблизо с колоритната личност на безспорния титан Ричард Файнман.

В интригуващия си автобиографичен труд  американският учен разказва как работи по различни проекти със световни величия във физиката като Алберт Айнщайн и Нилс Бор; как едва на 12-годишна възраст си прави собствена лаборатория вкъщи; как като тийнейджър изправя майка си и баща си на нокти, след като веднъж, прибирайки се по-късно, родителите му влизат в неговата стая, а изобретената от него аларма срещу крадци затрещява зверски; как като изпечен касоразбивач се справя със заключени сейфове, пазещи най-секретните ядрени разработки; как акомпанира с бонгосите си на балетна трупа; как рисува гола тореадорка и още много, все удивителни истории.

„Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ (с подзаглавие „Приключенията на един любопитко“) проследява живота на Файнман в целия му ексцентричен блясък. Екипът на Детройт Фрий Пресподчертава недвусмислено: „Ако има книга, която може да разчупи стереотипа за скучния учен, то това е точно тази.“

Купи:  http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426

Откъс от „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, Ричард Ф. Файман

Спомням си първите танци, на които отидох. Не бях танцувал от 3–4 години, докато бях в Лос Аламос, не бях излизал сред хора въобще. И така, отидох на тези танци и танцувах колкото мога най-добре. Мислех, че се справям. Обикновено човек може да каже дали на партньорите му им харесва да танцуват заедно.

Докато танцувахме, си бъбрех с момичето – тя ме пита разни неща за мен, аз я питам за нея. Но когато поисках да поканя на танц някое момиче, с което вече бях танцувал, не ставаше.

– Може ли още един танц?

– Не, благодаря, излизам малко на въздух.

Или пък:

– Ами не, отивам в тоалетната.

Две-три момичета се измъкнаха с едно или друго извинение! Какъв беше проблемът? Дали танцувах зле? Или пък нещо не ме харесваха?

Поканих ново момиче. Докато танцувахме, си разменихме обичайните въпроси:

– Студент ли сте или докторант? (Много студенти бяха по-възрастни, защото бяха ходили в армията.)

– Преподавател съм.

– О, така ли? По какво?

– Теоретична физика.

– Аха, и предполагам, че сте работили по атомната бомба.

– Да, по време на войната бях в Лос Аламос.

– Лъжец! – каза ми тя и си тръгна.

Отдъхнах си! Това обясняваше всичко. На всички момичета бях казал чистосърдечно самата истина и не разбирах какъв е проблемът. Беше напълно очевидно, че едно след друго момичета ме шкартираха, а аз се държах мило, естествено и учтиво и отговарях на въпросите им. Всичко вървеше много добре и изведнъж – оооп – и край! Не разбирах какво става, докато за щастие тази жена не ме нарече лъжец.

И така, когато отклонявах всички въпроси, ефектът беше точно обратният.

– Първокурсник ли сте?

– Ами не.

– Докторант?

– Не.

– А какъв сте тогава?

– Не ми се говори за това

– Защо криете какъв сте?

– Защото... – а те продължаваха да си говорят с мен!

Вечерта две момичета дойдоха с мен вкъщи и едната от тях ми каза, че не е нужно да се срамувам от това, че съм първокурсник. Имало много момчета на моята възраст, които сега започвали да учат и това е съвсем нормално. Те бяха второкурснички и се държаха много майчински с мен, и двете. Полагаха много усилия за моята психика и аз не исках да ги подвеждам и заблуждавам, затова им казах, че съм преподавател. Разсърдиха се, че съм ги направил на глупачки. Положението ми на млад преподавател в „Корнел“ не беше никак добро.

Купи:  http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426

Открийте един нов свят „В търсене на Константинопол“

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44298

Проф. дин Сергей Иванов описва достойно зашеметяващата столица на Византийската империя, запознавайки ни в детайли с нея в мащабния си труд „В търсене на Константинопол“(ИК „Изток-Запад“). Изпълнено с интересни факти, множество карти и богат илюстративен материал, изданието е първият по рода си пътеводител за днешен Истанбул по времената на Византийската империя.

Роденият в Москва Сергей Аркадиевич Иванов (1956) е професор, доктор на историческите науки, автор на редица научни изследвания, посветени на древната история на славяните и византийската култура. Иванов идва в София по повод Международната научна конференция „Европейският югоизток през втората половина на X и началото на XI век“, където освен доклад за конференцията ще представи и една от най-забележителните си книги – „В търсене на Константинопол“, който излезе в луксозно издание на български език. Своеобразният научен пътеводител е резултат от десетгодишен изследователски труд, който представя историческите факти и събития като интригуващ, наситен с детайли разказ за исторически места, свързани със съдбата на един от безспорно най-великите градове в човешката история.

Византологът Сергей Иванов си позволява да отмине съвременния бляскав османски Истанбул, за да стигне в сърцето на някогашна Византия: Константинопол. В книгата е разказана завладяващата история на всички паметници на византийското Средновековие (без изключение), чието местоположение е стриктно отбелязано на редица карти. „В търсене на Константинопол“ е едновременно и пътеводител за туристи, с който всеки може спокойно да се разхожда из великия Град, и блестящо написан научен труд. Сергей Иванов ни среща с константинополските карнавали и тържища, с местата, където жителите на града са живели, молили са се, обичали са и са убивали. Следвайки своеобразния научен пътеводител, човек се оказва не само на мястото на стара византийска школа, но и разбира какво се е учило там; озовава се не само в константинополска болница, но и разбира какво и как са лекували там...

Освен увлекателен разказ, в книгата са изложени и най-новите научни хипотези.

„В търсене на Константинопол“ потапя читателя в обстановката на града и го прави участник в случилите се някога там събития – авторът разказва надълго и широко за византийските фрески и мозайки, за тяхната история и съдържание, Хиподрума и надбягванията с колесници оживяват пред очите на читателя. Разбираме как е изглеждал Големият императорски дворец и къде са се намирали прочутите Златни врата. Освен че откриваме забележителности, които не се споменават в туристическите брошури, всеки един паметник на византийската култура и история е видян с очите на някогашните жители на Константинопол. Да, градът вече има друго име, пътеводителят пък представя на читателите пълнокръвна картина как е изглеждала столицата на Византия, която нашите предци с възхищение са наричали Цариград.

Богато илюстриран и наситен с факти, с множество интересни истории и увлекателен език, „В търсене на Константинопол“ позволява на читателите да почувстват атмосферата, обстановката и духа на времето в този емблематичен за историята град.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44298

Откъс от „В търсене на Константинопол“, Сергей Иванов

Друга защита на вътрешните покои на Двореца, този път от северната страна на Хиподрума, била мощната кула Кентинарий, която по време на византийското средновековие охранявали нормански наемници. Те били великолепни воини, които неведнъж спасявали императорите по време на метежите, но често и сами ги вдигали. По думите на историка Михаил Аталиат:вечер разумът напълно ги изоставя, тъй като се напиват с неразредено вино, защото никога не го разреждат.

За съжаление, засега не е възможно да бъде установено точното местоположение на Кентинария, на Скила или на Юстиниановия триклиний. В района на юг от Сфендона няма нито един ориентир, за който да се хванем. Единственото изключение е Nakilbent Cad., 33; там е магазинът за килими Nakkaş, в който може да слезете в цистерна .

Ако влезем в магазина и самоуверено се насочим към далечния десен ъгъл, никой няма да ни спре. Там има една неотбелязана по никакъв начин стълба, която води надолу в цистерната, разположена паралелно на Хиподрума. Цистерната е дълга 34,3 м и широка 9,3 м, поддържат я два реда колони, по девет във всеки ред, с коринтски капители. Те явно са от V–VІ в., т.е. от времето, когато на това пространство все още не е имало постройки на Двореца. Юстиниан ІІ го включва в територията на Двореца едва в края на VІІ в.

Но тук по елинистично време продължавали да строят къщи на богаташи, тази цистерна е била част от една от тях. Очевидно наблизо са построили Пиалата на зелените, в която императорът приемал представителите на партиите от цирка. На това място имало и фонтан (по-късно го преместили пò на юг), описан от Продължителя на Теофан: Отворен двор, в средата на който има чаша от мед, чиито краища са посребрени. На нея има златна топка. По време на приемите пълнели чашата с фъстъци, бадеми и орехи, смесеното с мед вино изтичало от златната топка, така че можел да го опита всеки, който желаел, в това число и музикантите, а също и всички, които пеели в съпровод на музиката. Очевидно цистерната на Nakilbent, 33 е доставяла водата за този фонтан. Но това не ни помага да „обозначим на място“ другите части на Двореца.

Съвсем зле са нещата с един участък руини ,открит в началото на 90-те години на миналия век при строежа на хотела Crown Eresin (Küçük Ayasofia Cad., 40). Тук са проведени нормални и легални разкопки, което извадило на показ цистерни, мозаечен под и подземни помещения, които не били унищожени, а ги включили в новото здание. Освен това в хотела сега са изложени 49 предмета, които са от елинистичния, римския и ранновизантийския период. По колоните, капителите и мраморните плочи има табелки с надписи като в музей. Особено интересен е „барът с колоните“, украсен с разноцветни основи на колони и надгробни плочи. Щом влезете, веднага вляво е цистерната, превърната в лоби. Зад нея има византийска стена, построена от антични сполии, а през стъклото на пода на ресторанта може да се види мозайка от V–VІ в., на която е изобразена риба. Но резултатите от разкопките въобще не са били публикувани и няма възможност да бъдат установени от писмени извори.

Този разказ ни разкрива най-ранните години на древноруската държавност, но той демонстрира и нещо друго: дори Константин Багренородни да не се е сватосвал за Олга, както твърди нашият летопис, той се стремял да ѝ направи впечатление и за този прием е задействал всички парадни зали на Двореца, дори онези, които отдавна не са били използвани.

Константин е описал нещо, което си отивало: почти веднага след неговата смърт император Никифор Фока е признал неизбежното, а именно, че Византия не разполага със средства да продължава да поддържа в парадното му състояние целия Голям дворец. Физическо въплъщение на тази капитулация били стените, с които Никифор оградил реално функциониращите части на Долния дворец. Възникнал триъгълен сегмент, чиято най-северна точка била Катизмата на Хиподрума. От нея като два лъча тръгвали две стени: една паралелно на Хиподрума на югозапад и стигала до морето приблизително до Сергий и Вакх, а втората – повече или по-малко точно на юг.

 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44298

Пристигна нов тричленен екипаж на Международната космическа станция рано тази сутрин. Космическият кораб Soyuz излетя снощи от космодрума в Байконур с първата италианка-астронавт Samantha Cristoforetti.
Прочети тук: http://www.space.com/27849-soyuz-space-station-arrival.html

Ако се замислите вече често ни се случва да излезем с приятели и всички да прекарат повече време втренчени в екраните на телефоните си, вместо в активен разговор; да седнем на семейна вечеря и да изкоментираме храната чрез коментари на снимка, която някой от нас е публикувал или да решим дали харесваме новата си прическа по броя на лайковете, които тя е събрала от нашите приятели. Ако това ви звучи като позната история и не разбирате защо за повечето хора проверката на Фейсбук на всеки 15 минути е важна, тази статия е точно за вас.

Социалното общуване може да бъде полезно по ред причини. Мрежите ни позволяват да се свързваме с хора, да обменяме идеи и ни предлага достъп до информация, която иначе би била трудна за получаване. Замисляме ли се обаче, че сайтове като Фейсбук и Туитър могат да бъдат пагубни за нашето психично здраве? И къде е моментът, в който трябва да спрем?  Тези въпроси си задават все по-често и учените.

Дали животът ни във виртуалното пространство е заместил вече реалния? Със сигурност не можем да отречем, че прекарваме много време зад екрана на компютъра си, а социалните мрежи добавят неустоима тръпка към този престой.

През последните години, се правят множество академични и антропологични изследвания за това как социалните мрежи влияят върху здравето и поведението на своите потребители. Целта на изследванията е да се определят ефектите на социалните мрежи върху комуникационните ни умения, социално-пространствените изменения, които настъпват в психиката ни и как социалните медии променят самочувствието ни.

В резултат на тези изследвания се формират различни, често противоположни мнения сред специалистите, относно влиянието на социалните мрежи върху потребителите. Ето и някой от основните такива:

Положителни страни:

■      Според част от блогърите, които участват в изследване на PsychCentral, актът на писане в блога ги кара да се чувстват по-близо до техните приятели, които са онлайн. PsychCentral доказва, че писането на блог действа терапевтично на авторитеи ги кара да се чувстват в среда на сигурност, където да можеш да намираш подкрепа и да получиш обратна връзка, свързвайки се с другите онлайн.

■      Чрез процеса на писане на блог, хората се чувстват обвързани с темата, по която пишат, което е важен фактор за достигане чувство на щастие.

■      Twitter може да действа отпускащокато  позволява на участниците да съберaт общества и индивиди с общи интереси заедно. Най-бързият начин да разберем какво се случва в нашите социални и бизнес кръгове е възможно именно чрез бързото преглеждане на постовете в тази мрежа.

■      Според изследване на Университета в Джорджия, САЩ активността ни в социалните мрежи повишава нашето самочувствие, което се отразява пряко върху уменията ни за презентиране пред публика в реалния живот.

■      Изследователят д-р Джо Фуа смята, че социалните мрежи улесняват бортата с пристрастяванията. Изследвайки социални мрежи, посветени на подпомагане процеса на спиране на цигарите на активни пушачи, той установил, че членовете на тези мрежи развиват усещането за част от общност и самоидентификацията с други членове. Така те приемат по-отворено съвети и откриват мотивация за конкретно поведение. В резултат на участието си в тези социални мрежи анкетираните оценяват като по-лесен процеса по отказване на цигарите и техните шансове за успех в борбата с пристрастяването се увеличават.

Отрицателни страни: 

■      Според изследването на Университета в Джорджия, САЩ и на лаборатория PsychCentral прекалената употреба на социалните мрежи може да доведе до нарцистични тенденции сред тийнейджърите и подрастващите.

■      Същите изследвания показват, че ежедневната употреба на Фейсбук може да доведе до депресия, тревожност и други психични разстройствасред някой от потребителите.

■      Според учени от Университета “Хумболт”, Берлин, социалните мрежи могат да внушат усещане за социална изолация, в резултат на непрекъснатото наблюдение на “щастливи” снимки на приятелите. Това от своя страна събужда завист в потребителя и липса на желание за контакт с тези приятели, което пък води до реалната му изолация. 

■      Изследователи от университета в Гелф, Канада са установили, че времето, което студентите прекарват в социалните мрежи е пряко свързано с появата на ревност към интимния партньор. Възникването на ревността се базира на възможността за получаването на допълнителна информация за дейността на партньора във времето, в което двойката не е заедно. Веднъж възникнало чувството води до увеличаване усилията за наблюдение на партньора във виртуалното пространство, съответно увеличаване на времето прекарвано в социалните мрежи и логично намаляване на реалното време, прекарвано с любимия човек. Така социалната мрежа може да доведе до цялостна промяна на динамиката на интимните двойки.

■      Изследването на лаборатория PsychCentral също установи, че колкото повече приятели имаме във Фейсбук,  толкова по-малко социално ориентирани ставаме - сбирките и обедите с приятелки остават на заден план; реалните приятели намаляват, и социалните ни умения стават по-бедни.

■      Фейсбук и други социални мрежи медиите могат да имат отрицателно въздействие върху образованието. Лаборатория PsychCentral прави специфично проучване сред ученици на възраст 14-25 години, което показва, че честата употреба на социалните  медийни услуги е довело до по-ниски оценки в училище.

В заключение можем да кажем, че употребата на социални мрежи, както и всеки социален феномен има положителни и отрицателни страни. Златното правило и тук  е умереността, която трябва да остане водещ принцип на нашите онлайн приключения. Изследването на психологичните ефекти на социалните медии без съмнение ще продължи да бъде задълбочена зона на проучване, а развитието на социалните мрежи ще се измени в неясна посока в бъдеще.

Източници на информация:

●     http://www.psychology.org.au/Assets/Files/Social-and-Psychological-Impact-of-Social-Networking-Sites.pdf

●     http://www.webfly.com/what-are-the-psychological-effects-of-social-media/

●     RICK NAUERT PHD, Facebook, Social Networks Tie Into Self-Esteem, Narcissism, http://psychcentral.com/

●     RICK NAUERT PHD, Social Network May Foster Jealousy,  http://psychcentral.com/

●     RICK NAUERT PHD, Social Networks Help Smoking Cessation Efforts, http://psychcentral.com/

 Развитието на световният климат има изключително значение за съвременната историческа наука. Климатичните промени имат неоспоримо влияние над демографските, стопанските и политическите фактори, важни за изграждане на пълна и обективна оценка във всяко едно историческо научно изследване. Съвременният изследовател не би могъл да вникне напълно в светогледа на средновековния човек, без да е наясно с влиянието на природните процеси, характерни за даден географски в определен времеви период.

 От хилядолетия човечеството е съпътствано от стремежа да търси начини за точно предсказване на  атмосферните явления и техните последствия. Много преди създаването насъвременните синоптични прогнози и обособяването на метеорологията като наука през XVII в., ловците, земеделците, пастирите, войните и моряците разбират важността на умението да се предрича времето. Натрупването и систематизирането на знания, вярвания и представи за произхода, същността и действията на атмосферните явления, за връзката между тях и характера на времето през различните части на деня, през различните периоди на месеца или през различните сезони, т.нар. народна метеорология, е важен пласт от традиционната духовна  култура на всяко общество.  Първите реални опити за систематичен, научен подход за прогностиране на климатичното време, се наблюдават при развитието на античната наука.

 Преди да се разгледа темата за метеорологичните прогнози във Византийския културен ареал, трябва да се дефинират някои основни термини, като „метеорология”, „климат” и „време”. На първо място, метеорологията, според представата на Аристотел, който за пръв път я разграничава от астрономията, е наука за небесните явления. В своя капитален труд, „ Метеорологика” (IV в. пр.Хр.), античният философ излага тезата си, че всъщност метеорологията обхваща не само атмосферните явления, но и  хидрологията, сеизмологията, появата на комети и метеорити и всичко, свързано с въздействието на „сухите изпарения” от земята и отнесено по този начин в атмосферата . Аристотеловите идеи са доразвити от ученика му Теофраст (370 — ок. 285 г.пр. Хр.), астронома Хипарх  (190 – 150 г. пр.Хр.) и римския учен Гален (129 — ок. 200 г.) .  За пръв път Хипарх дава термина „климат”,  като дефиниция за наклона на слънчевите лъчи към земната повърхност. В съвременната научна теория, многогодишният статистически режим на явленията в атмосферата, характерен за дадена местност в зависимост от географското и́ положение, се нарича климат .

                                                                                                                                                                                               Понятието „климатично време” обозначава физическото състояние на атмосферата над дадено  място, в даден времеви интервал. Времето се характеризира с определени метеорологически величини (температура, налягане, влажност на въздуха, вятър, облачност и валежи) и атмосферни явления (мъгла, гръмотевична буря, виелица, дъга)

 Средновековният учен не разполага с модерните изследователски прибори, рожба на Новото време. Голяма част от физическите и химични фактори, определящи промените на климата не са познати през Средновековието, поради липсата на нужната измервателна апаратура. Съответно опитите за прогнозиране на състоянието на атмосферата, се базират най-вече на наблюдение на видимите и́ характеристики и на натрупаното с годините практическо знание. Документирането на тези наблюдения е сравнително често срещано във Византийския свят. Причината е значителното влияние на атмосферните явления върху много аспекти от човешкото ежедневие. Поражда се  стремежа тези явления да бъдат опознати, овладени и използвани в селскостопанската практика, в мореплаването и военното изкуство.  В съчинения от различни жанрове се срещат пасажи, отнасящи се до описание на климатични особености. Най-ценни за изследователите са наративните извори, особено историческите съчинения, хрониките и житийната литература.  В тези произведения са описвани не само необичайните метеорологични явления и природни катаклизми, но и всекидневни атмосферни процеси като: висока и ниска температура, бури, небесна дъга, мъгла, градушка и др. Тук допринасят и множеството запазени бележки и приписки на средновековните балкански книжовници, в които също се срещат споменавания  на различни климатични промени. 

 В областта на византийските естественонаучни познания огромно въздействие продължават да оказват и достиженията на античните елински учени, включително и  метеорологията. Произведението на Аристотел, „Метеорологика” е коментирано от византийските учени Олимпиодор Млади, Михаил Псел, Йоан Итал, Михаил Ефески, Евстратий Никейски . Известно влияние се наблюдава и в съчиненията, посветени на божественото сътворение на Света, т.нар. Шестодневи, по-известни от които са тези на Василий Велики и Йоан Екзарх . В тях се преплитат елементи на богословско-философски съчинения, полемика, нравоучително слово и природонаучен труд. Например Йоан Екзарх, прави опит да даде обяснение за същността на някои от описаните от него атмосферни явления, като появата на дъжда:

„ Когато [морето] се огрява от слънчевите лъчи, то издига нагоре леките части на водата във вид на изпарения и дим и когато тази влага се възнесе до високите места, тя се охлажда; и изстинали заедно до стената на облаците, частиците се превръщат в дъжд и падат на земята” .

 На друго място се описва как, според вида на двете небесни светила може да се предполага какво ще бъде времето:

„.. за всичко това говори Господ, като казва - „когато вечер небето е червено, казвате, че ще има буря”.Защото, след като мъглата, която във вид на пара се издига от земята, потъмнее и закрие лъчите на слънцето за погледа на човека, то изглежда като разпалени въглища или, казано обикновено,  като че слънцето е станало червено като кръв; тогава става ясно, че по тези места ще има буря и че там се е издигнала много влага във вид на пара ”.

  Теологичните и рационалните обяснения се преплитат с антични представи.

 Интересен извор, съдържащ подробна информация за естественонаучните представи на Балканите през Късното средновековие, е приписваната на Константин Костенечки (ок. 1380 - третото десетилетие на XVв.) компилация „ Отломки по космография и география” . Съчинението е съставено на основата на първоизточници, главно от византийски произход: Симеон Сит, Михаил Псел, Василий Велики. Показателни са описите на някои от основните климатични явления – облаци, дъжд, градушка, мълния и гръмотевица, небесна дъга. От опитите за разгадаване на някои от тези атмосферни елементи, може да се разбере много за нивото на метеорологични познания на византийските и славянски учени. Представата за градушката например (по съчинението на Симеон Сит, —  „Solutiones  breves quaestionum naturalium"или „Кратки обяснения на природни въпроси"), е дадена по следния начин: 

 „Градушка се явява, когато дъждът замръзне, преди да достигне земята. Ако това замръзване стане далече, тогава пада във вид на топчета, поради голямото разстояние... Ако ли замръзне по-близо до земята, пада в друга форма и с различна външност.”

Интерес буди и представата за дъгата:

„ ...така наречената дъга няма свое естество, но представлява видение. Защото, когато един малък облак, който съдържа дъждовни капки, попадне срещу слънцето, нашият поглед се пречупва към слънцето и ни се струва, че на небето има сякаш част от някакъв кръг. ”

 Видно е, че значителна част от основните климатични елементи са проучвани от средновековните византийски автори. Сведения за същински практики на прогнозиране на времето въз основа на прилагането на натрупаните практически опит и научни познания, може да се почерпят от запазените средновековни гадателни книги, базирани на природни явления. Един от най-изчерпателните източници е компилативното византийско произведение с енциклопедичен характер, Геопоника.

„Περί γεωργίας εκλογαί”, или Геопоника , е сборник от 22 книги, посветени на земеделските практики, датиращ от времето на Константин VII Порфирогенет. Тази своеобразна селскостопанска енциклопедия се радва на значителна популярност в целия византийски културен ареал. Често авторът се позовава на научните познания от Късната Античност, описвайки различни земеделски практики. Интересна в случая е първата книга, посветена на влиянието на различните астрономически и климатични явления за земеделието. Тук се съдържат някои любопитни съвети за предричане на  добро и лошо време, като следния цитат от глава 2, приписвана на Арат от Сол (315/310 пр.Хр.- 245 пр.Хр.) :

„ Ако луната на третия или четвъртия ден, изглежда тясна и ясна, времето ще е хубаво. Ако при пълнолуние Луната е ясна, то ще бъде хубаво времето... Слънцето, изгряващо ясно предвещава хубаво време. И ако преди изгрев - слънце има малка облачност, то ще бъде хубаво времето. Ако, при залез слънце облаците се разпрострат около него, то няма да има дъжд”  ( Кн.1, Гл. 2, 1 – 2 )

В 3-та глава, се споменават някои признаци според, които да се очаква влошаване на времето:

„ Гръм и мълния предвещават буря, оттам откъдето идва бурята. Ако светкавицата проблясва на юг, на север или на юго-изток, то следва да се предвиди, че от тази същата страна ще предизвика дъжд и оттам ще задуха вятър.” (Кн.1, Гл.3, 3)

 Вижда се, че наблюдението на двете небесни светила е ключово, за съставяне на т.нар. прогнози. Интересно е, че времето се предсказва и според поведението на различните животни:

„ Ако враната, стоейки на брега, потопява главата си във водата, или пък се впуска да плува, а през нощта много силно грачи, то това предвещава дъждове.” ( Кн., Гл.3, 7);

„ Ако мухите хапят повече, ако гъските с крякане се завтичат за храна, паяжината се носи по въздуха без [да има] вятър, пламъкът на светилника замръква и овцете подскачат, ще има буря.” (Кн.1, Гл.3, 9)

 Съвременните изследвания потвърждават, че някои животни имат по-голяма чувствителност от човека към промяна в климатични фактори. Повишаване на атмосферното налягане, предвещаващо буря, например в действителност  се отразява на държанието на някои животински видове. Средновековният човек няма възможност да измери атмосферното налягане, но наблюдавайки животните той добива впечатлението, че те в действителност предсказват с поведението си климатични промени. Впечатленията от тези наблюдения навлизат и  в народната традиция  и средновековната наука.

Наред с тези своеобразни „краткосрочни прогнози”, в книга първа се срещат и опити за предсказване на климатичните промени в по-дългосрочен план. В глава 4 са описани признаци, според които да се гадае за дълга зима:

„ Ако на каменните и обикновеният дъб има много жълъди, то зимата ще е продължителна; Ако скотовете рият с копита земята и обръщат главите си на север, то това предвещава дълга зима” (Кн.1, Гл.4, 1)

Геопоника съдържа един набор от практически знания, жизненоважни за прилагане на известните земеделски практики през средновековието. Както се вижда, умението да се предсказват атмосферните явления също е част от системата на знания в средновековното селско стопанство. Обобщават се резултатите от натрупаните с векове непосредствени наблюдения на времето и промените в него, нужни за покриването на ежедневните, практически нужди на средновековните селяни. Но често тези познания са преплетени със суеверия, налице са и реликти от по-ранни, предхристиянски представи. Като образец могат да се посочат т.нар. византийски Гадателни книги и техните преводни варианти . Част от гаданията в т.нар. „Гръмник”, „Мълния”, „Лунник” представляват опит за прогнозиране на времето за бъдещ период от няколко месеца или година. Те наистина се основават на метеорологични и астрономични явления, но често се преплитат с познатата тогава астрология:

 „ Ако прогърми в числото на Рибите, това [означава] силни ветрове, житата ще бъдат неповредени, ще се роди пшеница и ечемик, зимата ще бъде късна и тежка... Ако ли има тътен, това [означава] гибел  за видни мъже.”  

Интересно е да се отбележи и споменатата информация в глава 10-та от Геопоника, в която се описва значението на поличбите, наблюдавани при първата за годината буря, след изгряването на съзвездието Голямо куче. Пасажите тук се приписват на Зороастър:

„ Ако в знака на Рибите [прогърми], ще има малка вреда на зърнените култури, и смърт на могъщ мъж.” (Кн.1, гл.13, 10) 

Голяма част от описаните в тези книги гадания преминават на по-късен етап в народната метеорология на балканските народи. Етноложките проучвания могат да проследят общите черти с гадатените практики сред занимаващите се със земеделие в съвременната епоха. Все още има голяма база за бъдещи исторически изследвания в тази област.

 В заключение: при създаване на синоптични прогнози, днешната метеорология  вече до голяма степен разчита не само на непосредствено наблюдение на атмосферните явления но и на данни, получавани чрез сложна измервателна техника и апаратура, базирани на десетки физически, математически и експериментални взаимовръзки. Днес, благодарение на сателитната метеорология синоптиците съставят изключително прецизни прогнози. Византийските учени и обикновени хора, не разполагат с подобни научни достижения в своето време. Астрология, религия и суеверие се преплитат с тогавашните научни представи. Не бива да се пренебрегва фактът, че това е едно, предимно аграрно общество, обвързано много по-силно с природните явления, отколкото днешния масов човек. Основавайки се на собствените си наблюдения на климатичните елементи, на натрупания в продължение на векове изследователски и практически опит, средновековният човек успява до голяма степен да задоволи своите нужди за прогнозиране на времето.

БЕЛЕЖКИ

[1]  Метеорологията се обособява като наука с изобретяването на барометъра от Е.Торичели през 1643 г. Първата синоптична карта, дала началото на системните научни прогнози е съставена в Германия, 1820 г. Кратък обзор на развитието на метеорологията вж. у Хромов С.П., Петросянц М.А. Метеорология и климатология. Москва, 2006, с. 33-34.

[1]  Шарланова, В.  Народна метеорология. С., 1999, с. 5-6

[1]  Бенчева, Й. Какво ще бъде времето (Метеорологичните прогнози през Средновековието) - Във: Тангра: Сборник в чест на 70 годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, с. 727

[1]  Подробно изследване на развитието на метеорологията в Античността вж. у          Taub, L., AncientMeteorology. 2003

[1]Хромов С.П. Петросянц М.А. Цит.съч., с.14

[1]Пак там, с.13

[1]Бенчева, Й. Цит.съч. с. 729

[1]Множество извадени примери вж. у Стара българска литература. Т.5, С., 1993, с. 351-365; Събрани и подробно описани с оригиналните старобългарски текстове вж. у Христова, Б., Д. Караджова. Бележки на българските книжовници X-XVIIIвек. Т.1, С., 2003

[1]Бенчева, Й. Цит.съч. с. 728

[1]Използваните текстове са от Йоан Екзарх. Шестоднев. – Във: Стара българска литература. Т.5.С., 1992, с. 81-100 и Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981

[1]Йоан Екзарх. Цит.съч., с. 90-91

[1]Пак там, с. 97-98

[1]Пълен текст вж. уЦв. Кристанов, Ив. Дуйчев. Естествознанието в Средновековна България. С., 1954, с. 336-375 ; тук са използвани извадките от Стара българска литература. Т.5, с. 137-155

[1]Стара българска литература. Т.5, с. 148-149

[1]Kazhdan, Al.P. The Oxford dictionary of Byzantium. Vol. II. NewYork, 1991 p. 834; Тук е използван приблизителен превод от издадената пълна версия на текста от                      Липшиц, Е. Э. Геопоники. Византийская сельскохозяйственная энциклопедия X века. Москва-Ленинград, 1960

[1]Повече за гадателните книги и развитието на изследванията в тази област вж. у Цв. Кристанов, Ив. Дуйчев. Цит.съч., с. 390-401; Използваните тук примери са от Стара българска литература. Т.5

[1]Текстът е взет от Гръмовник, Стара българска литература. Т.5, с. 301

[1]Липшиц, Е. Э. Цит.съч.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бенчева, Й., Какво ще бъде времето (Метеорологичните прогнози през Средновековието) - Във:Тангра: Сборник в чест на 70 годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006

Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981

Кристанов, Цв.,Ив. Дуйчев. Естествознанието в Средновековна България. С., 1954

Липшиц, Е. Э. пер.; Сергеенко, М. Е. ред. Геопоники Византийская сельскохозяственная энциклопедия X века., Москва. 1960

Стара българска литература. Т.5, С., 1993

Хромов С.П., Петросянц М.А., Метеорология и климатология. Москва. 2006

Шарланова, В., Народна метеорология, С.1999

Kazhdan, Al.P. The Oxford dictionary of Byzantium. Vol. II. NewYork. 1991

Taub, L., AncientMeteorology. London and New York. 2004

 
Леденият шелф Ларсен Би на 31 януари, 2002. Езера от разтопен лед са изпъстрили повърхността му. Вижте следващата снимката от 2013 по-долу.
Снимка: NASA

Изследователи казват, че мистериозното разпадане на гигантския антарктически шелф, който е бил е стабилен цели хилядолетия, е причинено от верижни реакции от пресушаващи се езера на повърхността на леда.

Откритието предполага, че след време други ледени шелфове ще бъдат уязвими от рязки сривове, според учените.

Невероятното отчупване на антарктическия леден шелф Ларсен Би през 2002 г, което покрива над 3000 квадратни километра е бил стабилен за хилядолетия, но се срива на хиляди айсберга само за няколко дни.

Преди леденият шелф да се разпадне, върху него съществуват повече от 2 750 езера. Те са образувани върху ледника от лед и сняг, който постепенно се топи с течение на годините.

“Езерата стоят на едно място, вместо да се оттичат от ледения шелф в океана, тъй като той е плосък” – каза главният автор на изследването Алисън Бануел от Чикагския университет.

Учените отбелязват, че дни преди сриването на ледения шелф, много от тези езера са пресъхнали, като все още не се знае защо.

Към 5 март (2002), плаващата долина се е разпада и започва да отплава.
Снимка: NASA.

Две мистерии с една симулация

Компютърни симулации разрешават две мистерии наведнъж: какво е накарало езерата да изчезнат и как леденият шелф се откъсва толкова бързо.

Този модел анализира тревогата, която е създадена от езерата на ледения шелф. Учени откриват, че пресъхването само на едно от тях, може да предизвика образуването на пукнатини в леда, които от своя страна могат да доведат до изпразването на много други езера, причинявайки появата на пукнатини под други езера, като се получава верижна реакция.

 “Въпреки, че предишни изследвания предполагат, че широко разпространеното отчупване на ледения шелф Ларсен Би е най-вероятно причинено от изсъхването на почти 3000 повърхностни езера, досега нямаше изследване, което да обясни как и защо тези езера са изсъхнали само за няколко дни, за да предизвикат такова бързо и експлозивно отчупване” – казва Бануел. – “Нашето предположение, че изсъхването на едно езеро може да предизвика много пропуквания, които биха могли да изсушат стотици заобикалящи езера чрез верижна реакция. Водят се дебати дали верижната реакция е била тази, която е допринесла за рязкостта на експлозивното отделяне на Ларсен Би.”

Ще има ли още отчупвания?

Бануел казва, че ако сегашното затопляне продължи, отчупването, причинено от езера може да застраши други антарктически ледени шелфове и да предизвика откъсването им по подобен драматичен начин.

Според Бануел е важно учените да определят риска от сривове в антарктическия леден шелф, защото тези големи ледени блокове служат за язовири за ледниците плаващи в тях. Премахването на тази опора е причина за по-голямо количество лед в океана, което увеличава морското ниво значително. Предположенията му са, че следващите подобни случаи най-вероятно ще бъдат ледените шелфове Скар Инлет, последван от Рос и Рон-Флинчър. (На скорошна среща на учените занимаващи се с проблема, Тед Скамбос, от Националния Информационен Център за Лед и Сняг в Болдер, Колорадо, заключи, че леденият шелф Скар Инлет, който е остатък от Ларсен Би ще е следващият разпаднал се.)

Бануел заключи, че тази идея ще бъде напълно доказана само след следващия срив на леден шелф.

Бануел и нейните колеги Дъглъс Макаил и Олга Сегиенко публикуваха своите открития в броя от 28 ноември  на“Geophysical Research Letters”.

 Източник: http://www.livescience.com/